Колко цветове можем да различим? 100, 200, 1000… 100 000. Смята се, че човешкото око е способно да различи около 10 милиона различни цвята, но дори този огромен визуален диапазон има своите граници. Днес има екрани, които могат да показват над 1 млрд. цветови комбинации, но човешкото зрение не е способно да различи всяка една от тях.
Екип от учени от Калифорнийския университет в Бъркли обаче твърди, че е успял да създаде нов цвят, който може да се види само в лаборатория, с помощта на прецизно насочени лазерни импулси към ретината.
Използвайки високопрецизна лазерна технология, изследователите предизвикват в участниците в експеримента усещането за необичайно наситен синьо-зелен цвят, който не може да бъде възпроизведен от естествен източник на светлина или обикновен екран. Учените го наричат „olo“.
Първоначално само петима души (включително съавторите) участват в експеримента, публикуван през 2025 г. в научното списание Science Advances. Оттогава технологията е използвана и при други хора, но цветът остава достъпен единствено в лабораторни условия.
Описанията на участниците в експеримента са сходни – изключително наситено синьо-зелено, дълбок тюркоаз или „пауново зелено“, значително по-интензивно от цветовете, които могат да бъдат наблюдавани в природата.
Но как е възможно човешкото око да види цвят, който никога преди не е срещало?
Как всъщност виждаме цветовете
В основата на човешкото дневно и цветно зрение стоят три основни типа фоторецепторни клетки в ретината, известни като колбички.
L колбички са най-чувствителни към по-дългите дължини на светлинните вълни, които възприемаме основно като червено. M колбичките реагират най-силно на средните дължини на вълните, свързани предимно със зеленото. S колбичките са чувствителни към по-късите вълни, които възприемаме като синьо.
Тези колбички почти никога не работят самостоятелно в реалния свят, защото диапазоните на тяхната чувствителност се припокриват и когато светлината стимулира M колбичките, обикновено в известна степен се активират и L и/или S колбичките.
Това означава, че в природата практически няма светлина, която да стимулира единствено средновълновите M рецептори. Ето защо учените решават да проверят какво ще се случи, ако това естествено ограничение бъде заобиколено.
Лазер, който стимулира отделни клетки в окото
За експеримента е използвана система, наречена „Oz“. Технологията позволява на учените първо да определят точното разположение на различните видове клетки в ретината, а след това с лазер да активират избрани от тях.
Когато учените активират почти изолирано M колбичките, мозъкът получава комбинация от зрителни сигнали, която практически не би могла да възникне при нормално гледане. И резултатът е „olo“.
Участниците в експеримента описват цвета като близък до тюркоазено или синьо-зелено, но тези определения са само приблизителни.
Действително ли това е различен цвят?
Субективното описание не е достатъчно, за да бъде направен подобен научен извод. Затова участниците преминават и през тестове за сравнение на цветовете.
Те са помолени да сравняват olo с регулируем цвят от нормалния зрителен диапазон. Най-близкият избор е наситено тюркоазено, но има проблем – дори той не достига интензивността на „olo“. За да направят двата цвята визуално сходни, трябвало да добавят бяла светлина към „olo“, за да намалят неговата наситеност.
В друг експеримент изследователите леко отклоняват лазера, така че вместо да стимулира почти само M колбички, той започва да активира и други рецептори. В този момент необичайното усещане изчезва и участниците отново възприемат обикновен зелен цвят.
Наистина ли това е „нов цвят“ и какво ни показва той за мозъка ни?
Резултатите от експеримента предизвикват научен спор. Според авторите на изследването „olo“ е цветово преживяване, което не може да бъде предизвикано чрез нормалната стимулация на човешката ретина.
Други специалисти обаче не приемат твърдението, че става дума за напълно нов цвят. Според Джон Барбър, специалист по зрението от City St George’s, University of London, става дума не за нов цвят, а за изключително наситено зелено, създадено чрез изкуствено изолиране на определен тип фоторецептори.
Разликата може да изглежда смислова, но е важна. Въпросът е дали учените действително са разширили човешкото цветово пространство, или просто са създали невъзможна в природата комбинация от сигнали вътре във вече съществуващата ни зрителна система.
В действителност научната стойност на експеримента далеч надхвърля самото откриване на любопитен нов нюанс и тя е свързана не толкова с окото, колкото с мозъка.
Технологията подава към нервната система комбинация от сигнали, която човек никога не е срещал, но въпреки това мозъкът успява да я интерпретира като последователно визуално преживяване.
За учените това повдига много по-голям въпрос: доколко човешкото възприятие може да бъде разширявано чрез нови сензорни сигнали?
Потенциалът, скрит зад цветовете
Практическата стойност на технологията Oz може да се окаже много по-голяма от възможността няколко души да видят „най-зеленото зелено“ в живота си.
Системата дава на учените безпрецедентен контрол върху отделни фоторецептори и така позволява значително по-прецизно изследване на начина, по който работи човешкото зрение. Това може да помогне при изследването на заболявания, при които определени колбички в ретината загиват или губят функциите си.
Друга възможност е свързана с цветната слепота. Технологията би могла един ден да позволи на хора с нарушения в червено-зеленото цветоусещане да изпитват цветови възприятия, които обичайно са недостъпни за тях.
Още по-далечна идея е човешкото зрение да бъде разширено отвъд естествените му три типа колбички – своеобразно „тетрахроматично“ възприятие, при което мозъкът би работил с допълнителен цветови канал.
И въпреки че никога няма да видим „olo“ на екрана на телефона или телевизора си, този експеримент показва, че границите на човешкото зрение може да не се определят единствено от това, което природата позволява на очите ни да виждат.
Източници: Science Advances; University of California, Berkeley; Smithsonian Magazine; My Modern Met
