Почти всеки е чувал фразата „В интернет нищо не се губи“. Тя се е превърнала в символ на дигиталната епоха, но колко истина всъщност се крие зад нея? Всеки ден изтриваме файлове от компютрите си, изпращаме папки в кошчето и закриваме онлайн профили с очакването, че информацията е изчезнала завинаги. Но какво реално се случва с данните след натискането на бутона „Изтриване“?
Процесът на изтриване на данни често остава неразбираем за потребителите, а технологичните компании рядко обясняват ясно какво всъщност се случва след изпращането на файл в кошчето или закриването на даден акаунт. Липсата на прозрачност относно начина, по който се обработват заявките за изтриване, както и отсъствието на категорично потвърждение, че информацията действително е премахната, многократно са посочвани като проблем в научни изследвания.
Това не се отнася само за операционните системи. Социалните мрежи, облачните услуги и различни абонаментни платформи също често използват неясни механизми за изтриване на данни. Подобна непрозрачност може да създаде погрешно чувство за сигурност и да изложи потребителите на рискове, свързани със защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот.
Съществува и друг, по-малко известен проблем – страхът от случайно изтриване на ценни файлове, снимки или видеоклипове. Това явление е известно като „диаграфефобия“ (diagraphephobia). Макар да не е официално признато като психично разстройство, редица изследвания върху т.нар. дигитално натрупване показват, че много хора изпитват силно безпокойство при мисълта, че могат безвъзвратно да загубят лична информация със сантиментална или практическа стойност.
Парадоксално, именно този страх кара мнозина да съхраняват огромни количества ненужни файлове и стари акаунти, вместо да ги изтрият. Така с времето се натрупват лични данни, които остават забравени, но все още съществуват и потенциално могат да бъдат обект на злоупотреба.
Изтриване срещу заличаване
Често срещано погрешно схващане е, че изтриването означава пълно заличаване – идеята, че след като изтритият елемент вече не е видим, той е напълно изтрит без възможност за възстановяването му. Това до голяма степен е погрешно.
Когато потребителите изтриват файлове, данните всъщност не изчезват автоматично. Вместо това системата маркира пространството за съхранение като повторно използваемо и актуализира метаданните, за да премахне връзката с файла. Основното съдържание обаче често може да бъде възстановено с правилните инструменти, особено когато данните се дублират в множество системи или устройства.
Съществуват и значително по-сигурни методи за заличаване на информация. Сред тях са физическото унищожаване на носителя за съхранение, многократното презаписване на данните с нова информация или криптирането им, последвано от унищожаване на криптографския ключ. Тези подходи значително намаляват вероятността информацията да бъде възстановена.
Подобни решения обаче невинаги са практични. Те могат да бъдат скъпи, да изискват специализиран софтуер или оборудване, а в някои случаи дори да направят устройството неизползваемо. Допълнително предизвикателство представляват облачните услуги, където данните често се съхраняват на множество сървъри и заличаването им е далеч по-сложен процес.
Същото важи и за социалните мрежи. Дори след като една публикация бъде изтрита, следи от нея могат да останат под формата на коментари, споделяния, цитати, отговори или копия, съхранени в интернет архиви. Така например съдържанието на изтрит пост в социална мрежа или публикация в X понякога може частично да бъде възстановено чрез реакциите и споменаванията на други потребители.
„Зомби“ акаунти
Друго погрешно схващане е, че изтриването на приложение от устройство автоматично изтрива свързания с него акаунт. Потребителите често оставят акаунтите на мобилни приложения неизтрити, защото не знаят за тяхното съществуване, тъй като са изтрили свързаното приложение.
Те се наричат „зомби“ акаунти – изоставени профили за широк спектър от услуги, от пазаруване и съхранение до запознанства, финанси и стрийминг. Милиони потребители притежават „зомби“ акаунти с лични данни, които са уязвими за кибератаки и пробиви в данните.
С усъвършенстването на изкуствения интелект се появява допълнителен въпрос: могат ли данните наистина да бъдат изтрити, след като са били използвани за обучение на модели на изкуствен интелект? Моделите на изкуствения интелект лесно запомнят данните, върху които са били обучени, но „отучаването“ е труден процес.
На теория хората в Европа и много други страни по света имат законово „право да бъдат забравени“. Това означава, че могат да поискат пълното изтриване на всички лични данни, които дадена платформа или компания съхранява за тях. Разработчиците на изкуствен интелект се считат за администратори на данни, съгласно Общия регламент относно защитата на данните (GDPR) на ЕС, и са обект на това задължение.
Въпреки това, няма ясни насоки за това как трябва да се прилага изтриването в рамките на системите с изкуствен интелект. Регулаторните органи могат да поискат изтриване, но компаниите с изкуствен интелект могат да се позоват на това, че спазването на изискванията е невъзможно поради технически ограничения.
„Обяснимо заличаване“
За да се противодейства на рисковете, породени от непълното заличаване, на потребителите трябва да се предостави кратка, достъпна и ясна информация за това как всъщност работи заличаването.
Един потенциален подход е „обяснимото заличаване“ – протокол, разработен от Марвин Рамокапане в Националния изследователски център за поверителност, намаляване на вредите и враждебно влияние онлайн (Rephrain) на Обединеното кралство, базиран в Университета в Бристъл.
Целта е процесите на изтриване да станат по-прозрачни и разбираеми, без да се претоварва потребителят с твърде много информация наведнъж.
Концепцията разделя информацията на шест категории: какво, как, кога, кой, къде и защо. Всяка от тях предлага на потребителя кратка информация за съответната част от процеса.
„Обяснимото изтриване“ е предназначено да даде на потребителите контрол над действията им, автономност да изберат подходящия за тях тип изтриване и гаранция, че желаните от тях действия са изпълнени. То може също така да се справи с безпокойството от случайна загуба на данни, като предостави опции за тяхното възстановяване.
Въпреки че „обяснимото изтриване“ все още не е прието на практика, доставчиците на услуги – както платформи, така и разработчици – биха могли да повишат доверието на потребителите, като приемат такива протоколи. Тази рамка би могла да помогне на компаниите да демонстрират съответствие с изискванията на GDPR и правото да бъдеш забравен.
Повечето от нас използват системи, които събират и съхраняват данните ни ежедневно. Ако тези системи ясно обясняваха какво съхраняват и какво всъщност означава изтриване, това би могло да ни помогне да разпознаваме акаунтите и данните, които представляват реален риск – и да си върнем контрола върху дигиталния си отпечатък.
Източник: Dana Lungu, Research Associate, National Research Centre on Privacy, Harm Reduction and Adversarial Influence Online, Rephrain, University of Bristol/The Conversation
