Китай въведе в експлоатация нов завод, който позволява желязото от нискокачествена руда и минни отпадъци да бъде извличано и превръщано в суровина за стоманодобивната индустрия.
Съоръжението е най-голямото от този тип в света, намира се в Аншан, провинция Ляонин, и има годишен капацитет за обработка на 5,56 млн. тона нискокачествена желязна руда и отпадъци от минната дейност. По данни на Китайската академия на науките проектът вече е преминал официалните приемателни изпитвания и работи стабилно при пълен капацитет.
Технологията, използвана в новото съоръжение, е разработена от екип на Института по процесно инженерство към Китайската академия на науките и е внедрена съвместно с Ansteel Mining – част от една от най-големите китайски стоманодобивни групи.
За Китай, най-големия производител на стомана в света, технологията създава нов източник на суровини и възможност да намали част от зависимостта си от вносна желязна руда.
Как от руда с 11% желязо се получава концентрат с 65%
Китайската минна индустрия се сблъсква с едно основно предизвикателство – качеството на местните находища. Въпреки че разполага със значителни запаси от желязна руда, голяма част от тях са с ниско съдържание на желязо и трудно могат да бъдат използвани икономически чрез традиционните методи за обогатяване.
Новата технология позволява обработката дори на минни отпадъци със съдържание на желязо от едва 11%, а крайният продукт достига около 65% желязо – концентрация, подходяща за използване в стоманодобивната индустрия.
Процесът включва специална термична обработка, която променя свойствата на съдържащите желязо минерали и позволява те да бъдат отделени много по-лесно от останалия материал. Така желязо може да бъде извличано дори от руда и минни отпадъци, които досега са били трудни и скъпи за преработка.
Технология, развивана повече от половин век
Разработването на технологията е резултат от десетилетия изследователска работа. Китайски изследователи започват работа върху методи за ефективно използване на нискокачествена желязна руда още през 50-те години на миналия век.
През 2004 г. екип, ръководен от изследователя Чжу Циншан от Института по процесно инженерство, възобновява усилията за превръщането на технологията в индустриално решение. Основното предизвикателство е тя да стане достатъчно ефективна и надеждна за използване в индустриален мащаб.
След години на изпитания учените успяват да усъвършенстват технологията така, че тя да обработва рудата по-ефективно и с по-нисък разход на енергия. Проектът в Аншан включва три производствени линии, всяка с годишен капацитет от около 1,85 млн. тона. Строителството започва през март 2024 г., а първоначалната експлоатация – през януари 2026 г.
Почти 40 млрд. тона потенциален ресурс
Потенциалът на технологията е много по-голям от капацитета на един завод.
По оценки на Института по процесно инженерство тя може да позволи използването на близо 30 млрд. тона нискокачествена желязна руда, която досега е била трудна и твърде скъпа за преработка, както и на още около 10 млрд. тона отпадъци от минната дейност, натрупани в Китай.
Тези отпадъци съдържат желязо, което досега не е било изгодно да се извлича. Новата технология може да промени това и да превърне част от огромните натрупани количества в допълнителен източник на суровина за стоманодобивната индустрия.
Технологията бързо набира популярност и според Китайската академия на науките вече са подписани 11 лицензионни споразумения, обхващащи проекти с общ годишен капацитет за обработка от над 15 млн. тона.
Освен това екипът работи и по международни приложения на технологията, включително проект за обогатяване на лимонитова руда в Лаос.
По-малка зависимост от вносната желязна руда
Китай потребява повече от половината желязна руда в света и въпреки собствените си находища остава силно зависим от международните доставки. Само за последните десет години страната е внесла около 11,3 млрд. тона желязна руда, показват данни, цитирани от Китайската академия на науките.
Основните доставчици са Австралия и Бразилия. Китай купува около 70% от желязната руда, търгувана по море в световен мащаб, а малкият брой големи доставчици им дава силно влияние върху цените на световния пазар.
Китай предприема и други стъпки, за да засили влиянието си на пазара. Държавната China Mineral Resources Group поема все по-голяма част от покупките на желязна руда за китайските производители на стомана, което засилва позицията на Китай при договарянето на цените с международните доставчици.
Новата технология добавя ключов елемент към тази стратегия – увеличаване на количеството суровина, което може да бъде добивано и използвано в самата страна.
От минен отпадък към стратегическа суровина
Вносът на страната се измерва в над един милиард тона годишно, така че един завод с капацитет 5,56 млн. тона не може да повлияе значително на огромния китайски пазар на желязна руда. Бързото разпространение на технологията обаче има потенциала да го направи.
Ако промишлената ѝ ефективност се потвърди и при други находища, огромни количества нискокачествена руда и натрупани минни отпадъци могат постепенно да се превърнат в допълнителен вътрешен източник на суровина.
Така проектът обединява три стратегически направления – ресурсна сигурност, по-ефективно използване на минните отпадъци и технологична независимост. Това е възможност за Китай да разшири ресурсната си база чрез технология, която превръща икономически неизползваем материал в ценна индустриална суровина.
Източници: Chinese Academy of Sciences; Institute of Process Engineering, CAS; Reuters; South China Morning Post
