Кристиян Георгиев е ръководител и основател на екип „Консултации и проучвания“ в HRS Bulgaria. В последните месеци, екипът му работи върху пазарно проучване на тема „Работодатели и служители – двете гледни точки за работните модели“.
Ето какво споделя той:
“Три години след началото на локдауните в България ситуацията на пазара на труда остава динамична, а новите работни модели, които първоначално бяха наложени по неволя за бизнеса, сега са еволюирали и остават на картата, най-вече при технологичните и аутсорсинг компаниите.
При мнозинството от работодателите в тези сфери се използва хибриден модел на работа (отчасти от вкъщи, отчасти от офиса), а също това са и работодателите с най-голям дял служители, работещи изцяло дистанционно.
Решихме, че е време да си дадем равносметка как тези модели се отразяват на различни аспекти, важни за работодателите и служителите.
Затова, със съдействието на експертите в областта на недвижими имоти MBL, направихме проучване, в което да потърсим двете гледни точки по някои основни въпроси. Надяваме се, че резултатите ще дадат по-дълбока перспектива относно определящите фактори зад тези модели и влиянието им върху успешното управление на служителите и процесите във и извън офиса.”
В проучването участват около 260 служителя и 80 работодателя, като над две трети са в секторите Аутсорсинг и Информационни Технологии. Предвид тази целева група, не е изненадващо, че преобладават моделите позволяващи частично или изцяло дистанционна работа. Само при 27% от служителите и 33% от компаниите се използва изцяло работа от офиса.
Резултатите очертават също намерението на бизнеса да не променя модела поне през тази година. Много малка част от респондентите имат намерение да върнат повече хора в офиса. От това следва и резонният въпрос, дали този факт е наложен или наистина отразява предпочитаната от работодателите и служителите ситуация.
За служителите отговора е почти еднозначен – над 90% искат да работят или изцяло дистанционно или на хибриден модел. За мнозинството хибридният модел на работа е от изключителна важност при разглеждането на работна оферта. Възможността да участват в определянето на графика си също е високо ценена от служителите.
Спрямо наблюденията на екипа от преди две години се е запазил големият дял от служители, които биха предпочели оферти за изцяло дистанционна работа. Не всички от тях обаче държат толкова много на този модел – резултатите показват, че поне за половината хибридният модел би бил напълно приемлива алтернатива.
Това може да предостави едно потенциално обяснение за намеренията на работодателите – а именно, че голяма част, вероятно се опасяват да върнат повече хора в офиса, предвид колко предпочитан е хибридният модел от служителите.
Като най-голям плюс, посочен от работодателите е по-лесното набиране на персонал – от една страна тъй като това прави работната оферта по-атрактивна за служителите. Също така, при ползването на изцяло дистанционни служители се обхваща и по-голяма територия, откъдето можеш да наемаш.
Минусите, които компаниите отчитат, обаче, също са със сериозни отражения. Най-негативни са те що се отнася до ангажираността и управлението на служителите. Пониженото чувство на ангажираност към колегите и организацията се забелязва и при преобладаващата част от отговорилите служители.
Интересното е, че по въпроса за продуктивността отговорите не са толкова категорични. Изненадващо голяма част от отговорилите работодатели, не са съгласни с твърдението, че дистанционната работа понижава продуктивността на служителите им.
Явно, въпреки многото променливи, някои работодатели са намерили баланс в уравнението на дистанционната работа и продуктивността. Повечето са големи организации, които успешно са интегрирали процеси за дистанционна колаборация и управление на служителите.
За други негативите преобладават и те с удоволствие биха върнали повече служители в офиса, макар и намеренията им да показват друго. За екипа зад проучването, голяма част от обяснението е, че е трудно някой да направи първата стъпка, докато другите продължават да предлагат повече възможности за дистанционна работа.
Същевременно конкуренцията за служители в ИТ и Аутсорсинг сферите вече не е толкова изострена и се наблюдава спад в обемите на наемане, спрямо скока след отпадането на локдауните. Ако това се задълбочи, може да е сериозен фактор за по-лесното връщане на служители в офиса.
За момента изглежда, че ролята на офиса в работното ежедневие е претърпяла трайни промени, но със сигурност не може да се каже, че е придобила второстепенно значение. Става ясно, че възможността да работиш частично от офис остава високо ценена от служителите – много повече от възможността да работиш изцяло от вкъщи.
За компаниите, офисът вече не е просто място, където хората отиват да работят и все повече се очертават някои нови функции на офиса. Той играе ключова роля в повечето организации, когато става въпрос за фирмена идентичност, социализация, ефективна колаборация във и между екипите, сътрудничество и удовлетвореност на служителите. Офис пространството ce превръща в oбeдинитeлнa тoчĸa зa пpoфecиoнaлиcти, ĸoитo в пoвeчeтo cлyчaи имaт cвoбoдaтa нa избopa отĸъдe дa paбoтят.
Едно е ясно – работодателите трябва да имат предвид, че през 2023 година капката, която ще натежи в тяхна полза при привличането на кандидати, при равни други условия, е гъвкавостта на работния модел. Най-категоричното заключение, което може да се направим на база проучването е, че според голямо мнозинство от служителите не е удачна нито една от двете крайности – работа изцяло от офис или изцяло дистанционно.
За новите мениджъри ще е много по-предизвикателно да управляват в непрестанно еволюираща среда, в която гъвкавостта е все по-ценена от служителите. Практичното преобразуване на процесите е един добър отговор на работодателите да минимизират негативите и максимизират позитивите.
Дори можем да се надяваме, че новата парадигма, в която навлизаме, може евентуално да бъде по-работеща от старата, както за работодателите, така и за служителите.
Съвсем скоро, пълният доклад ще бъде достъпен на сайта на HRS Bulgaria: www.hrs–bg.com
