Едва ли минава и ден, без да видите или чуете нещо за спорт. Разходете се навън и със сигурност ще видите хора, които спортуват групово или самостоятелно. Включете телевизора или радиото и ще откриете някакъв спорт, който се играе на международно или национално ниво.
Но защо хората обичат толкова много спорта?
За да си отговорим на този въпрос, си струва да се потопим назад в древната история.
Една от най-известните личности от древния свят, свети Августин Ипонски (354-430 г.), веднъж пише, че когато е бил момче, е бил обсебен от спортуването:
„Като момче обичах да играя на топка и играта ми забави напредъка ми в ученето на четене и писане.“
Всъщност Свети Августин бил толкова зает с играта на топка, че се говорело, че учителят му понякога го биел за това, казвайки му, че не е добре човек да пропилява младостта си за такива неща, а е по-добре да учи усърдно.
Но защо Свети Августин е бил толкова обсебен от игрите с топка? Отговорът се оказва много лесен – той просто обичал да побеждава:
„Обичах да играя игри […] в тези игри бях овладян от суетното си желание да превъзхождам, така че се стремях да побеждавам, дори с измама.“
Много хора днес вероятно споделят мнението на свети Августин, че победата е едно от нещата, които правят спорта толкова приятен.
Разбира се, има и много други причини, поради които хората могат да обичат да спортуват.
С какви спортове са се занимавали в древността?
Ако се разхождахте по градска улица в древногръцки и римски времена, вероятно щяхте да срещнете деца или дори възрастни, които играят на топка.
Римският драматург Плавт (III-II в. пр. Хр.) дори кара един от героите си да се оплаква от хората, които „играят на топка на улицата“.
Игрите с топка вероятно са били най-популярното спортно занимание в древния свят и са могли да се играят по много различни начини.
В една игра с топка, наречена епискирос, два отбора се състезавали един срещу друг. Ако единият отбор прехвърли топката през линията зад другия отбор, той отбелязвал гол. Можело е да се използват крака и ръце и са били разрешени схватки. Звучи познато, нали?
Разбира се, популярни са били и много други спортове: лека атлетика, плуване, борба, вдигане на тежести и бокс.
Древни идеи за произхода на спорта
Най-ранното споменаване на игра с топка при древните гърци се появява в „Одисея“ – епична поема, написана от поета Омир вероятно през VIII или VII в. пр. Хр.
В „Одисея“ Наусикаа, дъщеря на царя на феаките, играе игра с топка с други момичета на плажа. Докато хвърлят топката, те пеят песни:
„След това, когато се насладиха на храната, тя и нейните слугини свалиха покривалата си и се впуснаха да играят на топка, а белоръката Наусикаа беше водеща в песента.“
По време на играта Наусикаа хвърля топката твърде далеч. Нейната прислужница не успява да я хване и топката полита в морето.
Наусикаа някога е смятана за изобретател на игрите с топка. Други хора обаче приписват изобретяването на игрите с топка на различни региони на Гърция, като казват, че игрите са измислени от сикионците или спартанците.
Малко вероятно е обаче гърците да са първоначалните изобретатели на игрите с топка. В Египет, хиляди години преди епоса на Омир, вече има художествени изображения на игри с топка.
Например в гробницата на номарха от XI династия (ок. 2150-2000 г. пр. Хр.) Бакет III има произведения на изкуството, които показват жени, играещи с топка, и мъже, които се борят помежду си.
Защо хората са обичали спорта?
Хората са харесвали игрите с топка по много различни причини.
Една от тях е била заради самото забавление и вълнение. Друга причина е, че те са били смятани за здравословен вид физическо натоварване.
Древногръцките и римските лекари дори казвали на пациентите си да играят игри с топка, за да станат по-здрави.
Например известният древногръцки лекар Гален (129-216 г. сл. Хр.) пише есе, озаглавено „За упражненията с малка топка“. Той твърди, че „упражненията с малка топка са по-добри от другите видове упражнения“.
Твърди, че игрите с топка са особено полезни, защото раздвижват всички мускули и защото работата в екип е полезна за душата.
Хората в древния свят също са смятали, че гледането на спорт може да бъде нещо, което си заслужава.
Писателят Лукиан от Самосата (роден през 120 г.) например казва, че гледането на атлети, които се борят за слава, може да насърчи мъжете да постигат подобни подвизи: „много от зрителите си тръгват влюбени в мъжеството и трудолюбието“, пише Лукиан.
Така че изглежда, че няма нищо ново в съвременната ни любов към спортуването и гледането на спортни състезания и тази мания вероятно ще продължи хиляди години в бъдещето.
Източник: The Conversation
