Лионел Меси е на 39 години. Висок е 1,70 метра – по-нисък от почти всеки защитник, срещу когото се изправя. Никога не е бил изумително бърз, а днес дори е още по-бавен.

И въпреки това, ако човек гледа това Световно първенство, би му било трудно да посочи футболист, който създава повече проблеми за съперниците: Меси е вкарал осем гола досега – толкова, колкото и френската звезда Килиан Мбапе.

Как е възможно човек с толкова малко от онова, което обикновено наричаме атлетизъм, все още да бъде сред най-добрите играчи на терена?

Наистина ли атлетизмът е толкова важен?

Може би самият въпрос е формулиран погрешно. Мнозина се изненадват от представянето на Меси единствено защото дълго време са били убеждавани в това какво прави един спортист велик – скорост, височина, сила, физическа подготовка. И ако Меси бъде измерван според тази представа, той би изглеждал като изключение.

Но какво, ако проблемът е в убежденията? Какво, ако футболът никога не е бил просто състезание на физически качества?

Йохан Кройф – великият нидерландски футболист, треньор, коментатор и философ на футбола – е разбрал това още преди половин век. Той казва:

„Какво е скорост? Спортната преса често бърка скоростта с интелигентността. Ако започна да тичам малко по-рано от някой друг, изглеждам по-бърз.“

Това твърдение звучи почти като загадка, но често най-бързият играч не е този с най-бързи крака. Често това е футболистът, който тръгва по-рано и пристига първи. Това, което изглежда като скорост, много често е преднина, спечелена чрез ума, а не чрез краката.

Кройф отдавна е разбрал това, а съвременната наука позволява това предимство да бъде измерено.

Значението на сканирането

Важно е да се види какво се случва в секундите преди Меси да получи топката. Ако бъде наблюдаван в продължение на 30 секунди, когато топката е далеч от него, ще се забележи нещо характерно: главата му почти никога не остава неподвижна. Един поглед през лявото рамо, друг през дясното, след това обратно към играча, който владее топката.

Нито едно от тези движения не изглежда впечатляващо, докато човек не осъзнае, че той вече е събрал информация, която другите футболисти все още нямат или не успяват да обработят толкова ефективно.

Когато топката достигне до него, той вече знае къде се намират защитниците и съотборниците му, както и къде ще се появят свободните пространства. Контролът на топката, завъртането, подаването, което разсича защитата – всичко това е лесната част. Трудната част се случва още преди да е докоснал топката.

Повече от десетилетие изследователи изучават начина, по който футболистите събират информация преди да получат топката. Работейки с играчи от детско-юношески школи до професионално ниво, те поставят малки сензори за движение на задната част на главите им и записват колко често футболистите завъртат главите си, за да наблюдават пространството около себе си по време на мач.

Те измерват това, което наричат визуално изследване – или, казано по-просто, сканиране. Основният въпрос е прост: колко често играчите се оглеждат преди топката да достигне до тях и има ли това значение?

Резултатите са последователни и ясни. Играчите, които сканират по-често в секундите преди да получат топката, успяват по-бързо да изпълнят следващото си подаване, по-често се обръщат с топката напред, вместо безопасно да я върнат назад, и по-често правят вертикални подавания, които реално създават опасност за противника.

Информацията, която те събират преди топката да ги достигне, определя какво ще могат да направят след това. Сканирането е начинът, по който играчът получава тази информация още в началото.

Два вида сканиране

Изследванията разграничават две различни цели на сканирането.

Първата е ориентацията – оглеждането на терена, за да се разбере какво предлага цялото игрище, какви възможности съществуват, къде се намира опасността и какви пространства могат да се освободят.

Втората е конкретизирането – по-прецизното и по-късно наблюдение, което насочва самото изпълнение на дадено подаване.

Ориентацията идва първа и именно тя често се пренебрегва – както в научните изследвания, така и в треньорската работа – защото се случва далеч от топката, в моменти, когато на пръв поглед нищо драматично не се случва.

Но тя е основата. Никой не може да насочи подаване към пространство, което никога не е видял.

Кройф казва: „Има само един момент, в който можеш да пристигнеш навреме. Ако не си там, значи или си прекалено рано, или прекалено късно.“

Именно тук Меси престава да бъде аномалия и се превръща в най-ясния възможен пример за това, което е едно от най-големите предимства във футбола.

Той никога не е побеждавал съперниците си основно чрез тялото си. Той ги побеждава чрез преценка и възприятие, защото вижда „по-рано“ от тях.

И ако днес е по-бавен, това няма значение, защото той не се състезава с никого. По-ниското, по-бавно и остаряващо тяло не е недостатък, който той преодолява чрез гениалност, то е доказателство, че тялото никога не е било най-важният фактор.

Умение, което може да бъде развивано

Разбира се, сканирането не е цялата история. Техниката, опитът и тактическата подготовка на отбора също имат значение. Но без навременна информация тези качества рядко получават възможност да се проявят напълно.

Тук има важен урок: възприятието е нещо, което може да бъде развивано целенасочено – дори при футболисти, които никога няма да бъдат най-бързите или най-високите.

Треньорите интуитивно разбират това, когато викат „погледни през рамо“ към играч, който е на път да попадне в проблемна ситуация или да изгуби контрол върху движението на съперник.

Данните показват, че навикът да се сканира теренът преди получаването на топката може да бъде трениран още от ранна възраст.

Къде всъщност се крие величието

В продължение на един век футболът и спортът като цяло са отделяли огромно внимание на изграждането на физически качества – сила, скорост, издръжливост. Но много по-малко внимание е било отделяно на това, което Меси притежава в изобилие.

Затова следващия път, когато някой се запита как един 39-годишен футболист, висок едва 1,70 метра, все още може да доминира на Световно първенство днес, трябва да гледа главата, а не краката му.

Защото величието никога не се е криело само в тялото. То е в способността да виждаш играта и да вземаш правилното решение в точния момент.

Източник: Author – Gert-Jan Pepping, Professor of Human Movement Sciences, Australian Catholic University; Contributor – Thomas McGuckian Lecturer, Australian Catholic University