Как инженерният курс на Масачузетския технологичен институт (MIT) се превърна в инкубатор за иновации в дизайна на синтез?
Денис Уайт, директор на Плазмения център за наука и термоядрен синтез (PSFC), разсъждава върху водещите убеждения зад своя клас по ядрена наука и инженерство – изучаващи принципите на термоядрения инженеринг. Наскоро той е наблюдавал своите ученици, работещи в екипи, да правят последните си презентации за това как да използват технология за синтез, за да създадат гориво без въглерод за кораби. Откакто пое курса преди повече от десетилетие, Уайт се отдалечи от стандартните лекции, подтиквайки класа да работи колективно върху намирането на решения на проблемите от „реалния свят“. От десетилетия изследователите изследват синтеза, реакцията, която задвижва слънцето, като потенциален източник на практически безкрайна енергия без въглерод на Земята. MIT е проучил процеса със специални машини.
С ученически екипи, работещи по отделни аспекти на проекта и координиращи се с други групи, за да създадат интегриран дизайн, Уайт реши да направи средата на класа още по-съвместна. Той покани експертите по синтез на PSFC да допринесат. В тази среда за „колективно преподаване в общността” учениците разшириха изследванията от предишния клас.
Инкубиране на термоядрени машини и дизайнерски екипи
Курсът се превърна в инкубатор за изследователи, които се интересуват от използването на най-новите технологии, за да си представят колко бързо би била възможна термоядрена електроцентрала. По време на процеса, чиято програма за синтез е финансирана до голяма степен от Министерството на енергетиката на САЩ, решават, че ще трябва да се насочи спонсорството за научни изследвания към частно финансиране.
След дискусиите с частния сектор се стигна до извода за изискване не само за техническа осъществимост, но и за превръщане на термоядрения синтез в привлекателен продукт от икономическа гледна точка. Взе се решение към преподавателския екип да се включи Ерик Ингерсол, основател и управляващ директор в LucidCatalyst и TerraPraxis. Заедно те представиха ново приложение и пазар, които могат да използват синтез като интензивен източник на енергия без въглерод – международно корабоплаване.
Виртуалният характер на тазгодишния курс предлага уникален шанс за редица студенти, докторанти и преподаватели от университета в Принстън да се присъединят към класа като доброволци, с намерението да създадат подобно структуриран курс в Принстън. Те се интегрираха със студенти и инструктори от MIT в четири екипа, работещи взаимно, за да проектират борден метод за генериране на амонячно гориво за корабни двигатели. Правейки иновации в дизайна на термоядрения синтез, фокусирани най-вече върху подобряване на материалите и отстраняването на топлината, екипът показа, че могат да постигнат икономически цели.
„Ако дадете на младите хора времето, инструментите и въображаемото пространство да работят заедно за постигане на значими цели – трудно е да си представим по-мощна сила“, казва Денис Уайт. „Курсът и иновациите, предоставени от колективните усилия на учениците, промениха мирогледа ми и вярвам в перспективите за термоядрена енергия.“
Източник: Massachusetts Institute of Technology
