Космическият асансьор е „мост към цялата слънчева система“.
Космическият асансьор – структура, която достига до небето – може да изглежда като далечна, пресилена концепция, но може да е по-близо, отколкото си мислим.
В публикация за Scientific American професорът по физика Стивън Коен от Vanier College в Монреал, Квебек, каза, че вярва, че подобната на научната фантастика технология може да бъде реалност в рамките на „следващите две или три десетилетия“.
Коен описва космическия асансьор като „кабел, простиращ се от Земята до космоса, по който хората и товарите могат лесно да пътуват“. В своята публикация той твърди, че инженерите и учените разкриват нови позиции, когато става въпрос за проектиране на тези масивни структури, които биха могли да революционизират начина, по който имаме достъп до космоса.
Защо да изграждаме космически асансьор?
Космическите асансьори имат потенциала да намалят значително разходите и енергията, необходими за отиване в космоса.
Компании като SpinLaunch вече тестват нови, потенциално новаторски технологии, които биха могли драстично да намалят разходите за изпращане на малки сателити и научни товари в космоса.
Космическите асансьори обаче биха могли да изстрелват хора, товари и научни товари в космоса, така че биха имали допълнителната полза от стимулирането на човешките космически полети и космическия туризъм.
С космическите асансьори „думата „космическа мисия“ ще бъде заменена с „транзит“, тъй като пътуванията до космоса стават рутинни и най-вече независими от метеорологичните условия“, пише Коен.
Как би работил един космически асансьор?
Коен обяснява, че очарованието му от космическите асансьори е започнало, когато е обсъждал теми за дисертация с професор Арун Мисра, водещ космически експерт в катедрата по машинно инженерство в университета Макгил, през 2004 г.
Мисра му разказва за концепцията за космически асансьор, дълъг 62 130 мили (100 000 км) кабел, който се простира нагоре в небето от екватора на Земята и е прикрепен към сателит в геосинхронна орбита – което означава, че обикаля със същата скорост като Земята и следователно лети над фиксирано място.
Концепцията също така ще използва механични катерачи за пътуване до различни височини от земната повърхност. В зависимост от надморската височина, на която капсулата или космическият кораб ще бъдат пуснати, те или ще започнат да обикалят около Земята или Слънцето, или ще паднат обратно на Земята.
Различни концепции през годините са предлагали различни видове механични катерачи. Една концепция за космически асансьор, например, ще използва маглеви релсови транспортьори за преминаване през масивния космически кабел с много високи скорости.
Както Коен посочва в своя материал, материалът, необходим за такъв кабел, трябва да бъде 50 пъти по-здрав от стоманата, така че космическите асансьори са невъзможни с настоящата ни технология. Междувременно той и „шепа други хора по света се преструват, че този проблем ще бъде решен и се заемат с други инженерни аспекти на космическите асансьори, докато чакаме създаването на материала“.
Въпреки че Коен не работи директно върху материалния аспект на технологията за космически асансьори, той вярва, че може да сме само на десетилетие или две от това да разполагаме с материала, необходим за превръщането на космическите асансьори в реалност.
Учените непрекъснато работят върху създаването на по-здрави материали и технологии по различни причини, свързани с глобалните инфраструктурни проекти. Тази работа може един ден да доведе до появата на космически асансьори. Това би било развитие, което може да отвори космоса за масите и да помогне на човечеството да достигне по-далеч в космоса от всякога.
Източник: InterestingEngineering
