През последните няколко години AI инструментите буквално „пренаписаха“ правилата за създаване на текст. Ако преди зад една добра статия стояха часове работа по търсене на информация, преглеждане и сравняване на източници, обмисляне на структурата и внимателно подреждане на всяко послание, днес голяма част от този процес може да бъде сведена до няколко добре формулирани инструкции.
Задавате темата и параметрите, AI генерира текста, копирате го в нов документ, редактирате няколко изречения и го публикувате. И ако е направено достатъчно добре, за човека от другата страна на екрана може да няма никакъв видим знак дали прочетеното е написано от човек, създадено от изкуствен интелект или резултат от работата на двамата. Досега…
Anthropic обяви, че започва да въвежда невидими, машинно разпознаваеми водни знаци в текстовете, генерирани от новите модели Claude. Маркировката няма да се вижда от потребителя, няма да променя начина, по който изглежда текстът, и ще остава в него дори когато той бъде копиран и поставен на друго място.
На пръв поглед това може да изглежда като сравнително малка техническа промяна. Всъщност обаче поставя началото на много по-голям въпрос: Ще започне ли интернет постепенно да различава съдържанието не само според това какво казва, но и според това кой – или какво – го е създало?
Невидим знак, който остава след copy-paste
Anthropic всъщност не е първата голяма AI компания, която въвежда подобна технология. Google DeepMind вече разработи SynthID – система за невидимо маркиране на AI съдържание, която може да се прилага и към генериран текст. С новите изисквания за прозрачност по европейския AI Act обаче подобни решения вече придобиват съвсем различно значение.
При новите модели Claude маркировката ще бъде поставяна още на ниво модел. Водният знак няма просто да бъде функция на определено приложение или интерфейс. Той ще бъде част от генерирания текст независимо откъде потребителят използва поддържания модел – през Claude, API или други услуги и платформи, през които моделите на Anthropic са достъпни.
Самата маркировка ще бъде незабележима за хората. Идеята е в текста да бъде вграден невидим сигнал, който впоследствие да може да бъде разпознат машинно. И тъй като сигналът ще е част от самия текст, обикновеното copy-paste няма автоматично да го премахва, а според Anthropic той ще може да се запази и след определена редакция.
Очаква се компанията скоро да предостави и техническа информация за това как потребителите и трети страни ще могат да проверяват дали дадено съдържание носи поддържана маркировка на Claude.
Промяната не се отнася само за генерираните текстове. При изображенията обаче подходът ще е различен. Файлове във формати като PNG, JPG и SVG могат да получават дигитално подписана информация за произход, базирана на стандарта C2PA.
C2PA – Coalition for Content Provenance and Authenticity – създава техническа рамка, чрез която към дигиталното съдържание може да бъде добавяна проверима информация за неговия произход и последващи промени.
Разликата между двата подхода е съществена. Метаданните на един файл могат да бъдат загубени при конвертиране, повторно записване или други обработки. Текстът от своя страна непрекъснато се копира между документи, сайтове, приложения, чатове и социални мрежи. Затова маркирането му изисква различен подход.
Детектор на „човешко срещу AI“ съдържание?
Важно е да се отбележи една ключова подробност. Наличието на воден знак не е сигурно доказателство, че Claude е написал даден текст от нулата.
Човек може например да даде собствен текст на Claude и да поиска той да бъде преведен, съкратен или редактиран. Полученият резултат би могъл да носи маркировката, въпреки че първоначалният автор е човек.
Важи и обратното. Липсата на разпознаваема маркировка не доказва, че съдържанието е създадено от човек. По-сериозна редакция може да отслаби сигнала, кратките текстове могат да не съдържат достатъчно информация за надеждно разпознаване, а по-старите модели няма непременно да маркират съдържанието по същия начин.
Следователно водният знак трябва да се разглежда като технически сигнал за участие на определена AI система, а не като неоспоримо доказателство кой е истинският автор. И точно това разграничение вероятно ще става все по-важно.
Защо ЕС въвежда изискване за такава маркировка?
Промяната не идва случайно. На 2 август 2026 г. започна прилагането на задълженията за прозрачност по член 50 от AI Act. Европейската комисия изрично посочва, че доставчиците на генеративни AI системи трябва да добавят машинночетими маркировки, позволяващи разпознаването на генерирано или манипулирано съдържание.
Anthropic се присъедини и към Code of Practice on Transparency of AI-generated Content, създаден като доброволен практически механизъм за подпомагане на компаниите при изпълнението на тези задължения.
Европа постепенно преминава от въпроса „Как трябва да регулираме изкуствения интелект?“ към много по-практичния: „Как човекът да знае кога срещу него стои AI?“
Затова член 50 не се ограничава само до текстовете. Новите правила обхващат взаимодействието с AI системи, определено AI-генерирано и манипулирано съдържание, deepfake материали и определени публикации по въпроси от обществен интерес.
Целта е проста като идея, макар изпълнението ѝ да е далеч по-сложно – произходът на дигиталното съдържание трябва да стане видим.
Каква част от съдържание, което четем, е дело на AI?
Eдва ли би могъл да има по-подходящ момент за въвеждането на тази промяна. Ново изследване на Graphite, публикувано през май 2026 г., показва, че границата вече е почти точно по средата. След анализ на над 55 000 англоезични онлайн статии с помощта на три различни AI детектора компанията установява, че през първото тримесечие на 2026 г. 49,9% от материалите са класифицирани като преимуществено AI генерирани, а 50,1% – като написани от хора.
Делът започва да се увеличава рязко след появата на ChatGPT в края на 2022 г., достига над 40% през 2024 г., а впоследствие се стабилизира приблизително около 50%.
Необходимо е обаче да се направи важна уговорка. Това не означава, че 50% от целия интернет е написан от AI. Изследването работи с конкретна извадка и използва AI детектор, който сам по себе си има ограничения. Анализираното съдържание включва в голяма степен новини, практически ръководства, lifestyle материали, ревюта и продуктови текстове.
Още един резултат е особено интересен – според цитирани от Futurism данни на Graphite 86% от статиите, които се класират в резултатите на Google Search, са написани от хора и само 14% са класифицирани като AI съдържание.
Това ни изправя пред доста любопитен парадокс. Това, че AI може да произвежда огромно количество съдържание, не означава автоматично, че то получава най-голяма видимост.
Кой е написал текста и какво пише в него?
Дебатът около AI съдържанието често се опростява до две противоположни мнения. От едната страна стои страхът, че интернет ще бъде залят от евтино, еднообразно и масово генерирано съдържание. От другата – убеждението, че AI е просто поредният инструмент, който ще направи хората по-продуктивни.
Реалната ситуация вероятно е далеч по-сложна от това. Между текст, написан изцяло от човек, и текст, генериран изцяло от машина, днес се появява огромна сива зона.
Човек може да направи проучването, да избере източниците, да създаде тезата и структурата, а AI да помогне с редакцията. Или AI да създаде първата версия, която след това авторът да преработи почти изцяло. Машината може да преведе човешки текст, да предложи заглавие, да открие допълнителен източник или просто да поправи граматиката.
Къде точно в този процес свършва човешкото авторство и започва машинното? Невидимият воден знак на Claude не може да даде еднозначен отговор на този въпрос. Просто ще направи самия въпрос много по-видим.
Именно тук анализът на Francesco Agnellini, преподавател по Digital and Data Studies в Binghamton University, публикуван в The Conversation, предлага една интересна перспектива. Колкото повече интернет се изпълва с автоматично генерирани текстове, толкова по-ценни могат да станат оригиналният глас, личната гледна точка, стилът и действителната човешка мисъл. AI може да създаде огромно количество текст за секунди. Това, което не може толкова лесно да превърне в масова стока, е индивидуалната перспектива.
Източници: Anthropic – информация за маркирането на AI-генерирано съдържание от Claude, European Commission – Transparency obligations under Article 50 of the AI Act, European Commission – Code of Practice on Transparency of AI-generated Content, Graphite – анализ на AI-генерирани статии в интернет, Francesco Agnellini / The Conversation – More than half of new articles on the internet are being written by AI – is human writing headed for extinction?, Futurism – Over 50 Percent of the Internet Is Now AI Slop, New Data Finds
