Раздута или износена батерия, повреден порт за зареждане или счупен дисплей понякога са достатъчни, за да превърнат един иначе работещ телефон в електронен отпадък. Често проблемът не е свързан с цената на резервната част, а със самия начин, по който е проектирано устройството – труден достъп до вътрешността, залепени компоненти и ремонти, които изискват специализирани инструменти.
Години наред технологичната индустрия следваше именно тенденцията за усложняване на поправката, но сега Европейският съюз (ЕС) предприема конкретни стъпки за нейното обръщане. Фокусът вече не е какво да правим с устройството, след като то се е превърнало в отпадък, а как е проектирано то още преди да стигне до магазина.
Промяната, която вече може да се види при таблети и смартфони, постепенно започва да обхваща батерии и други категории електроника, а залогът става все по-голям.
През 2022 г. в света са генерирани рекордните 62 млн. тона електронни отпадъци, а официално документираните като събрани и рециклирани са едва 22,3%. Ако тенденцията продължи, количеството може да достигне 82 млн. тона през 2030 г.
На фона на това количеството електрическо и електронно оборудване, пуснато на пазара в ЕС, почти се удвоява – от 7,6 млн. тона през 2012 г. до 14,4 млн. тона през 2023 г.
Ремонтът влиза директно в етикета
От 20 юни 2025 г. смартфоните и таблетите, пускани на пазара в ЕС, попадат под нови правила за екодизайн и енергийно етикетиране. Европейският енергиен етикет за продукт вече включва в себе си и клас за ремонтопригодност – от A до E, където A означава най-лесен ремонт.
Това колко лесно може да бъде отворено едно устройство не е единственият фактор, който определя оценката. Съвместният изследователски център на Европейската комисия (JRC) разработва цяла методология, включваща шест фактора – колко лесно се достига до компонентите, които трябва да бъдат ремонтирани или заменени, вида на крепежните елементи, необходимите инструменти, наличността на резервни части, продължителността на софтуерните актуализации и достъпа до информация за ремонт.
Така характеристики, които доскоро оставаха почти невидими за купувача, се превръщат в част от информацията, по която устройствата могат да бъдат сравнявани.
Правилата отиват още по далеч, задължавайки производителите да осигуряват определени критични резервни части в рамките на 5 до 10 работни дни и в продължение на седем години след прекратяването на продажбите на съответния модел. Предвидени са и поне пет години актуализации на операционната система, считано от момента, в който последната бройка от модела бъде пусната на пазара.
Когато един винт променя начина, по който се отваря телефонът
Промените не са само на хартия, а в самите устройства. Един от примерите за новия подход е HMD Skyline – смартфон, създаден с акцент върху по-лесния ремонт. Моделът използва необичаен механизъм, задвижван от винт. При завъртането му задният капак леко се повдига и създава място за отваряне на телефона, без да е необходимо предварително нагряване на корпуса.
Подобен подход използва и Fairphone 6 – смартфон на нидерландската компания Fairphone, известна с разработването на устройства, проектирани за по-дълъг живот и по-лесен ремонт. Задният капак се сваля след отстраняването на два винта, батерията може да бъде подменена, а дисплеят не е залепен към корпуса. Камерите и USB-C портът също са отделни компоненти, които могат да бъдат заменяни при повреда.
Не всички решения са следствие от европейските правила – някои производители работят върху ремонтируем дизайн от години. Регулацията обаче превръща ремонтопригодността от нишова характеристика в измерим показател и изискване за достъп до европейския пазар.
Това изправя производителите на телефони пред нови предизвикателства – телефоните да останат тънки, водоустойчиви и достатъчно здрави, без всяка част да бъде практически заключена в корпуса.
Батерията трябва да може да се вади
Една от най-големите промени предстои през 2027 г. До началото на миналото десетилетие сменяемата батерия беше обичайна характеристика на мобилните телефони. Постепенно тя почти изчезна, докато корпусите ставаха все по-компактни, а батериите все по-често се закрепваха във вътрешността на устройството.
Регламентът на ЕС за батериите отново поставя въпроса за лесната им подмяна. От 18 февруари 2027 г. за продуктите с преносими батерии по принцип ще се изисква те да се отстраняват и заменят лесно от крайния потребител, като регламентът предвижда определени изключения.
Законодателството е необичайно конкретно за начина, по който това трябва да се случва. За да се счита за лесно отстранима, батерията трябва да може да бъде извадена с широко достъпни инструменти, без да са необходими специализирани инструменти или инструменти, предназначени единствено за конкретния продукт, както и топлина или разтворители за разглобяването му.
Съответните батерии трябва да бъдат налични като резервни части за минимум пет години след пускането на последната бройка от модела на пазара. Това изискване може пряко да повлияе върху конструкцията на бъдещите устройства.
Ремонт вместо нов продукт
Промяната не приключва с хардуера. От 31 юли 2026 г. държавите членки трябва да прилагат новите европейски правила за правото на ремонт. Те обхващат определени категории продукти, за които европейското законодателство вече изисква възможност за ремонт. При тях потребителят може да поиска от производителя да поправи продукта, вместо да бъде принуден да го замени с нов.
Предвижда се и допълнителен стимул. Ако продуктът се повреди в рамките на законовата гаранция и потребителят избере ремонт вместо замяна, гаранционният срок се удължава с поне 12 месеца. Целта е ремонтът да се превърне в реална алтернатива на покупката на нов продукт.
Новите правила трябва да улеснят и намирането на сервиз и резервни части. Производителите ще трябва да предоставят по-достъпна информация за възможностите за ремонт, а през 2027 г. трябва да заработи европейска онлайн платформа, чрез която потребителите ще могат по-лесно да откриват подходящи сервизи.
Промяната има и икономическо измерение. Европейската комисия изчислява, че новите правила могат да доведат до около 4,8 млрд. евро допълнителен растеж и инвестиции в ЕС.
Ремонтът постепенно се превръща в икономическа възможност – за производители на резервни части, независими сервизи, компании за обновяване и препродажба на техника и цели бизнес модели, изградени около удължаването на живота на устройствата.
След години, в които технологичните компании се състезаваха кой ще създаде по-тънък, по-лек и по-мощен продукт, сега към тези характеристики постепенно се добавя още една – колко дълго устройството може да остане използваемо и какво се случва, когато нещо в него се повреди.
Съвместният изследователски център (JRC) на Европейската комисия вече работи по потенциалното прилагане на подобни изисквания за ремонтопригодност и към други продуктови групи, сред които лаптопи, принтери, потребителска електроника и малки домакински уреди.
ЕС е един от най-големите потребителски пазари в света. Когато достъпът до него започне да зависи и от начина, по който един продукт може да бъде ремонтиран, ремонтопригодността спира да бъде поредната екологична идея и се превръща в условие, което производителите трябва да включат още при проектирането на следващото поколение устройства.
Източници: European Commission; Joint Research Centre; EUR-Lex; Eurostat; ITU/UNITAR – Global E-waste Monitor; iFixit
