Туморните ваксини могат да помогнат на организма да се бори с рака. Мутациите в туморния геном често водят до протеинови промени, които са типични за рака. Ваксината може да предупреди имунната система на пациента за тези мутирали протеини.

За първи път лекари и изследователи от Хайделберг и Манхайм проведоха клинично изпитване за тестване на ваксина срещу злокачествени мозъчни тумори. Ваксината се оказва безопасна и предизвика желания имунен отговор в туморната тъкан, съобщава екипът в списание Nature .

Дифузните глиоми обикновено са нелечими мозъчни тумори, които се разпространяват в мозъка и са трудни за пълно отстраняване чрез операция. Химиотерапията и лъчетерапията често имат само ограничен ефект. В много случаи дифузните глиоми споделят обща характеристика: При повече от 70% от пациентите туморните клетки имат една и съща генна мутация. Идентична грешка в ДНК причинява обмен на единичен, специфичен, протеинов, градивен елемент в ензима IDH1 (изоцитрат дехидрогеназа 1). Това създава нова протеинова структура, известна като нео-епитоп, която може да бъде разпозната като чужда от имунната система на пациента.

„Идеята ни беше да подкрепим имунната система на пациентите и да използваме ваксина, за да я предупредим за специфичния за тумора нео-епитоп“, обяснява директорът на изследването, Майкъл Платен, ръководител на Катедрата по неврология в Медицинския факултет на Университета в Манхайм и ръководител на отдел в Германския център за изследване на рака (DKFZ).

IDH1 мутацията е особено подходяща, тъй като е силно специфична за глиомите и не се среща в здрава тъкан. Освен това мутацията IDH1 е отговорна за развитието на тези глиоми: „Това означава, че ваксината срещу мутиралия протеин ни позволява да се справим с проблема в неговата основа“, добави Платен.

Обещаващи предклинични резултати

Екипът на Платен успява да синтезира мутиралия протеин IDH1 с характерната мутация преди няколко години. Тази специфична за мутацията пептидна ваксина успява да спре растежа на мутирали IDH1 ракови клетки при мишки. През 2019 г. Платен е удостоен с германската награда за борба с рак за това откритие.

Насърчени от тези резултати, Платен и екип от лекари решават да тестват специфична за мутацията ваксина, за първи път при пациенти, наскоро диагностицирани с IDH1-мутирал глиом.

В проучването са включени общо 33 пациенти в няколко различни центъра в Германия. В допълнение към стандартното лечение, те получават пептидната ваксина, произведена от Майкъл Шмит, ръководител на клетъчната имунотерапия, Отделение по хематология, онкология и ревматология в Университетската болница в Хайделберг, и Стефан Стеванович, професор по молекулярна имунология в Катедрата по имунология, Университет на Тюбинген.

Лекарите не наблюдават сериозни странични ефекти при нито един от ваксинираните пациенти. При 93% от пациентите имунната система показва специфичен отговор на ваксинния пептид и го прави независимо от генетичния произход на пациента.

При голяма част от ваксинираните пациенти, лекарите наблюдават псевдопрогресия, подуване на тумора, причинено от множество нахлуващи имунни клетки. Тези пациенти са имали особено голям брой Т клетки в кръвта си с имунни рецептори, които са реагирали специфично на ваксинния пептид.

„Успяхме също така да докажем, че активираните мутационни специфични имунни клетки са нахлули в мозъчната туморна тъкан“, докладва Тереза ​​Бунс от DKFZ, която координира имунологичните анализи за тези изследвания.

Тригодишната преживяемост след лечение е била 84% при напълно ваксинираните пациенти, а при 63% от пациентите растежът на тумора не е прогресирал през този период. Сред пациентите, чиято имунна система показва специфичен отговор на ваксините, общо 82% не са имали прогресия на тумора в рамките на тригодишния период.

Концепцията за ваксина

„Не можем да направим допълнителни изводи за ефикасността на ваксината от това ранно проучване без контролна група“, отбеляза Майкъл Платен. „Безопасността и имуногенността на ваксината бяха толкова убедителни, че продължихме да следваме концепцията за ваксината в следваща фаза“

В това последващо проучване изследователите комбинират ваксината IDH1 с имунотерапия с инхибитори на контролни точки. „Инхибиторите на контролни точки действат като имунен тласък. Ние вярваме, че има голяма вероятност те да активират имунните клетки срещу глиомите в още по-голяма степен.“ Изследването се изпълнява в сътрудничество с други центрове в Германия и с подкрепата на Германския консорциум за рак (DKTK).

Изследователите също подготвят проучване от фаза II, за да изследват за първи път дали ваксината IDH1 води до по-добри резултати от лечението. 

„Глиомите се диагностицират при около 5000 души в Германия всяка година, от които около 1200 са дифузни глиоми с мутация IDH1. Досега обикновено сме имали само ограничен успех в спирането на прогресията на тумора при тези пациенти. Ние вярваме, че ваксината IDH1 предлага потенциал за разработване на лечение, което може да потисне тези тумори по-ефективно и в дългосрочен план“, коментира съдиректорът на изследването Волфганг Уик, медицински директор на неврологичната клиника на университетската болница в Хайделберг и ръководител на отдел в DKFZ.

Източник: MedicalXpress