Пазарът на труда в Европейския съюз започва 2026 г. с положителни сигнали. Новите данни, изнесени от Евростат, показват леко увеличение на заетостта, докато броят на тези, които търсят или желаят работа, но не могат да реализират трудовия си потенциал, продължава да намалява.
Тези показатели са сред най-важните измерители за състоянието на икономиката и пазара на труда. По-високата заетост означава, че повече хора работят и получават доходи, докато намаляването на неизползваните ресурси показва, че трудовият пазар постепенно успява да ангажира по-голяма част от наличната работна сила.
Заетостта в ЕС бележи нов ръст през първото тримесечие на 2026 г.
Данните на Евростат за първото тримесечие на 2026 г. показват, че равнището на заетост на хората на възраст между 20 и 64 години в Европейския съюз е достигнало 76,3%.
Това представлява увеличение спрямо четвъртото тримесечие на 2025 г., когато показателят е бил 76,2%.
Въпреки че на пръв поглед ръстът изглежда минимален – едва 0,1 процентен пункт, той потвърждава устойчивата тенденция към подобряване на пазара на труда в ЕС. В контекста на милионите работещи граждани в съюза дори подобно нарастване означава, че значителен брой хора са намерили работа през периода.
Какво представляват неизползваните капацитети на пазара на труда?
Освен безработицата, Евростат измерва и така наречените „неизползвани капацитети на пазара на труда“. Това е по-широк показател, който включва всички хора с неудовлетворена потребност от заетост.
В тази група попадат не само официално безработните, но и хората, които желаят да работят повече часове, както и лица, които са на разположение за работа, но по различни причини не са отчетени като безработни според стандартните статистически критерии.
Затова този индикатор дава по-пълна картина за реалния неизползван трудов потенциал в икономиката.
Неизползваният трудов потенциал в ЕС продължава да намалява
През първото тримесечие на 2026 г. неизползваните капацитети на пазара на труда са възлизали на 10,9% от разширената работна сила на възраст между 20 и 64 години.
Това е понижение спрямо четвъртото тримесечие на 2025 г., когато показателят е бил 11,0%.
И тук спадът е умерен, но е още един сигнал за постепенното подобряване на условията на европейския трудов пазар. Това показва, че все повече хора успяват да намерят работа или да увеличат трудовата си ангажираност.
Различията между държавите: къде заетостта расте и къде спада?
В периода между четвъртото тримесечие на 2025 г. и първото тримесечие на 2026 г. общо 11 държави членки на ЕС са регистрирали повишение на равнището на заетост.
Най-значително увеличение е отчетено в Италия, където заетостта е нараснала с 0,5 процентни пункта.
След нея се нареждат Белгия, Кипър, Литва, Словакия и Швеция, като всяка от тези държави отбелязва ръст от 0,4 процентни пункта.
Не всички държави обаче следват положителната тенденция. В шест държави членки, сред които и България, равнището на заетост остава без промяна, докато в десет страни се наблюдава спад.
Най-сериозно понижение е регистрирано в Латвия, където заетостта намалява с 0,8 процентни пункта.
Следват Ирландия със спад от 0,7 процентни пункта, както и Словения и Финландия, които отчитат намаление от по 0,3 процентни пункта.
Тези различия показват, че въпреки общото подобрение на пазара на труда в ЕС, развитието в отделните държави остава неравномерно и зависи от специфичните икономически условия във всяка страна.
Данните на Евростат за първото тримесечие на 2026 г. потвърждават, че пазарът на труда в Европейския съюз продължава постепенно да се подобрява. Въпреки че промените са сравнително малки, те показват устойчива положителна тенденция към по-добро използване на човешкия ресурс в Европа.
Същевременно разликите между отделните държави членки остават значителни, което подчертава необходимостта от национални политики, съобразени със спецификите на всеки трудов пазар.
