Деменцията е прогресивна загуба на когнитивни способности, която е достатъчно значителна, за да окаже влияние върху ежедневните дейности на човека. Тя може да бъде причинена от редица различни заболявания, включително болестта на Алцхаймер, която е най-често срещаната форма.
Деменцията се причинява от загуба на неврони за дълъг период от време. Тъй като до появата на симптомите вече са настъпили много промени в мозъка, много учени се фокусират върху изучаването на рисковите и защитните фактори за деменция.
Рисковият фактор, или обратното, защитен фактор, е състояние или поведение, което увеличава или намалява риска от развитие на заболяване, но не гарантира нито един от двата изхода. Някои рискови фактори за болестта на Алцхаймер и деменция, като възраст или генетика, не подлежат на промяна, но има няколко други фактора, на които можем да повлияем, по-специално навиците в начина на живот и тяхното въздействие върху цялостното ни здраве.
Тези рискови фактори включват депресия, липса на физическа активност, социална изолация, високо кръвно налягане, затлъстяване, диабет, прекомерна консумация на алкохол, тютюнопушене и лош сън.
Учени фокусират своите изследвания върху влиянието на съня повече от 10 години, особено в контекста на Framingham Heart Study. В това голямо кохортно проучване, продължаващо от 1940 г., здравето на оцелелите участници е наблюдавано до наши дни. Като част от изследването учените наблюдават и анализират съня на хора на възраст 60 и повече години, за да видят кои от тях са или не са развили деменция.
Сънят като рисков или защитен фактор срещу деменция
Сънят изглежда играе съществена роля в редица мозъчни функции, като например паметта. Следователно доброто качество на съня може да играе жизненоважна роля за предотвратяване на деменция.
Сънят е важен за поддържането на добри връзки в мозъка. Наскоро изследвания разкриват, че сънят изглежда има функция, подобна на тази на камион за боклук за мозъка: дълбокият сън може да бъде от решаващо значение за елиминиране на метаболитни отпадъци от мозъка, включително изчистване на определени протеини, като тези, за които е известно, че се натрупват в мозъците на хора с болестта на Алцхаймер.
Връзките между дълбокия сън и деменцията обаче все още трябва да бъдат изяснени.
Какво е дълбок сън?
По време на нощния сън преминаваме през няколко етапа на съня, които се редуват един след друг и се повтарят.
NREM сън (сън без бързи движения на очите) се разделя на лек NREM сън (NREM1 етап), NREM сън (NREM2 етап) и дълбок NREM сън, наричан още сън с бавни вълни (NREM3 етап). Последният е свързан с няколко възстановителни функции.
След това идва REM съня (сън с бързо движение на очите). Това е етапът, който обикновено се свързва с най-ярките сънища. Един възрастен обикновено прекарва около 15 до 20 процента от всяка нощ в дълбок сън.
Няколко промени в съня са често срещани при възрастни, като лягане и събуждане по-рано, сън за по-кратки периоди от време, по-малко дълбок сън и по-често събуждане през нощта.
Загуба на дълбок сън, свързана с деменция
Участниците във Framingham Heart Study са оценени с помощта на запис на съня – известен като полисомнография – в два случая, приблизително за пет години, през 1995-1998 г. и отново през 2001-2003 г.
Много хора показват намаляване на техния дълбок бавновълнов сън през годините, както може да се очаква с остаряването. Обратно, количеството дълбок сън при някои хора остава стабилно или дори се увеличава.
Екипът от изследователи от Framingham Heart Study проследява 346 участници на възраст 60 и повече години за още 17 години, за да наблюдава кой е развил деменция и кой не.
Прогресивната загуба на дълбок сън с течение на времето се свързва с повишен риск от деменция, независимо от причината, и по-специално деменция от типа на Алцхаймер. Тези резултати са независими от много други рискови фактори за деменция.
Въпреки че резултатите не доказват, че загубата на дълбок сън причинява деменция, те предполагат, че това може да бъде рисков фактор при възрастните хора. Други аспекти на съня също могат да бъдат важни, като неговата продължителност и качество.
Стратегии за подобряване на дълбокия сън
След като се знае въздействието на липсата на дълбок сън върху когнитивното здраве, какви стратегии могат да се използват за подобряването му?
Първо и най-важно, ако имате проблеми със съня, струва си да говорите с Вашия лекар. Много нарушения на съня са недостатъчно диагностицирани и лечими, особено чрез поведенчески (т.е. нелекарствени) подходи. Възприемането на добри навици за сън може да помогне, като например лягане и ставане в едно и също време или избягване на ярка или синя светлина в леглото, като тази от екраните на телефоните ни.
Можете също така да избягвате кофеина, да ограничите приема на алкохол, да поддържате здравословно тегло, да бъдете физически активни през деня и да спите в удобна, тъмна и тиха среда.
Ролята на дълбокия сън за предотвратяване на деменция остава да бъде изследвана и проучена. Насърчаването на съня с добри навици на живот може да има потенциала да ни помогне да остаряваме по по-здравословен начин.
Източник: The Conversation
