Равнището на заетост в Европейския съюз (ЕС) през 2024 година достига исторически връх като 75,8% от хората на възраст между 20 и 64 години са били заети. Това означава, че 197,6 милиона души са били на работните си места, което е най-високия дял, регистриран от 2009 г. насам, когато започва да се води статистиката.
Анализите обаче разкриват и някои предизвикателства, като най-сериозното сред тях е нарастващото ниво на свръхквалификация, особено сред жените.
Рекорд в заетостта в ЕС
Според последните данни, изнесени от Евростат, коефициентът на заетост през 2024 година се е увеличил с 0,5 процентни пункта спрямо 2023 г. и с 1,2 пр.п. спрямо 2022 г., което говори за стабилно подобрение на пазара на труда в Европа.
Сред държавите от ЕС най-високият дял на заетите лица е регистриран в Нидерландия (83,5%), Малта (83,0%) и Чехия (82,3%). В противоположния край на класацията, държавите с най-ниски равнища на заетост са Италия (67,1%), Гърция (69,3%) и Румъния (69,5%).
В България нивото на заетост, регистрирано през 2024 година е малко по високо от средното за ЕС или 76,8%.
Свръхквалификация
На фона на положителните тенденции, свързани с високите нива на заетостта, все повече се забелязва един тревожен показател, който не бива да бъде пренебрегван – свръхквалификацията.
През 2024 г. процентът на свръхквалификация в ЕС е 21,3%, като той е по-висок при жените – 22,0%, а при мъжете – 20,5%. За свръхквалификация става дума, когато хора с висше образование са заети в професии, които не изискват толкова високо ниво на образование.
Най-висок е процентът на свръхквалификация в Испания (35,0%), следвана от Гърция (33,0%) и Кипър (28,2%). Същевременно най-ниски нива са регистрирани в Люксембург (4,7%), Хърватия (12,6%) и Чехия (12,8%).
В 21 от 27-те държави от ЕС жените са с по-високи нива на свръхквалификация от мъжете, като най-големите разлики са регистрирани в Италия (7,7 процентни пункта), Словакия (6,4 процентни пункта) и Малта (5,3 процентни пункта).
В 6 държави от ЕС обаче по-високи нива на свръхквалификация са отчетени при мъжете, като най-големите разлики са регистрирани в Литва (5,2 пр.п.), Латвия (2,6 пр.п.) и Естония (2,5 пр.п.). В България нивата на свръхквалификация също са по-високи при мъжете, като разликата със жените е 2,4 пр.п.
Заетост не означава реализация
Последните данни за заетостта показват две ключови характеристики на съвременния трудов пазар в Европа. От една страна се отчита устойчиво повишаване на заетостта, но от друга свръхквалификацията поставя под въпрос качеството на заетостта и ефективното използване на човешкия потенциал.
