Кучетата са най-добрият приятел на човека на Земята, а в бъдеще техният технологичен еквивалент може да се превърне и в нашия най-добър приятел в Космоса.
Учени от Китайската академия за космически технологии разработват концепция, при която четириноги интелигентни роботи могат да се превърнат в ключови помощници на астронавтите в бъдещата Международна лунна изследователска станция (ILRS), чиято базова версия Китай планира да изгради около южния полюс на Луната до 2035 г.
Идеята далеч не се ограничава до изпращането на необичайни роботи в Космоса. Зад нея стои много по-голям въпрос – как хората ще могат да живеят и работят продължително в среда, която е изключително опасна и в която почти всяка рутинна дейност струва време, енергия и ресурси?
Сътрудничеството между хора и автономни машини би могло да помогне за реализацията на тази мащабна идея.
Защо точно кучета-роботи?
Колелата са отличен начин за придвижване по сравнително равен терен. Лунната повърхност обаче е всичко друго, но не и равна.
Кратери, камъни, стръмни склонове и неравности превръщат движението в сериозно инженерно предизвикателство. Именно тук четириногите роботи имат важно предимство – те могат да прекрачват препятствия, да променят позицията на тялото си и да се придвижват през терени, които биха били значително по-трудни за традиционен луноход.
Според концепцията, описана от китайските изследователи, трима астронавти могат да работят на лунната повърхност заедно с няколко интелигентни машини, които да им помагат при изпълнението на различни задачи: изследване на терена, събиране на скални проби и извършване на детайлни научни изследвания.
Първите задачи на подобни роботи изглеждат сравнително познати – инспекции на базата, наблюдение на околността, откриване на опасности и подпомагане на научните експедиции.
В дългосрочен план ролята им може да стане значително по-голяма. Китайските учени разглеждат възможността роботизирани системи да участват в търсенето и добива на воден лед и минерали, подготовката на местни материали за строителство и други дейности, необходими за постепенното превръщане на една изследователска станция в място за продължително човешко присъствие.
Водата – стратегически ресурс на Луната
Южният полюс на Луната се превръща в една от най-важните цели за държавите и космическите агенции с амбиции за дългосрочно присъствие на Луната. Причината – наличието на воден лед. Ако те могат да бъдат извличани в достатъчни количества, значението им далеч надхвърля осигуряването на вода за астронавтите.
Водата може да бъде разделена на водород и кислород – вещества, необходими както за поддържане на живота, така и потенциално за производство на ракетно гориво.
Така Луната в бъдеще би могла постепенно да се превърне не просто в крайна точка на космическите мисии, а в база за по-далечни пътувания в Космоса.
Това не е поредната дългосрочна концепция. На 13 юли ракетата Long March-5 Y14, определена за мисията Chang’e-7, пристига на космодрума Wenchang, а китайската космическа агенция съобщава, че изстрелването е планирано за втората половина на 2026 г. Сред основните задачи са изследването на околната среда, ресурсите около южния полюс и търсенето на воден лед.
Кучетата-роботи – нашите космически спътници
Роботизираните кучета не се разглеждат единствено като машини за работа. Изследователите предвиждат те да участват и в ежедневното функциониране на станцията – да следят състоянието на системите, да подпомагат почистването на жилищните пространства, да се грижат за растения и да изпълняват други рутинни задачи.
Разглежда се дори възможността интелигентните машини да общуват с екипажа. Това е особено важно при мисии, продължаващи месеци или години, в затворена среда и на стотици хиляди километри от дома, когато психологическото натоварване е съвсем различно.
Затова бъдещите космически роботи могат да имат още една необичайна задача – не само да работят с човека, но и да общуват с него.
Амбициозните планове на Китай за Луната
Роботизираните кучета са само малък елемент от значително по-амбициозна програма на Китай за Луната.
Според плановете Международната лунна изследователска станция ще бъде изградена на два основни етапа. До 2035 г. около южния полюс трябва да бъде създадена базовата инфраструктура, способна да поддържа редовни научни дейности и ограничено използване на местни ресурси.
До 2045 г. концепцията предвижда значително по-развита система, включваща инфраструктура както на лунната повърхност, така и в орбита. Китайската космическа администрация описва бъдещата станция като комплекс, способен да поддържа научни изследвания, разработване на ресурси и технологични експерименти, които в по-дългосрочен план могат да подпомогнат и бъдещи пилотирани мисии към Марс.
По същество роботите в Космоса далеч не са нещо ново. Всъщност голяма част от познанията ни за Слънчевата система са резултат именно от работата на роботизирани апарати.
В досегашните мисии до други небесни тела роботизираните апарати най-често работеха там, където човекът все още не можеше да достигне. При бъдещите лунни бази тази роля може да се промени – машините ще трябва все по-често да работят заедно с астронавтите.
Така че следващата голяма стъпка в изследването на Космоса може да не бъде направена само от човешки крак. До него може да има още четири роботизирани крака.
Източници: China National Space Administration (CNSA); China Academy of Space Technology; Chinese Space Science and Technology; South China Morning Post; NASA; Interesting Engineering
