Колко по-лесен би бил животът ни, ако подобно на телата ни, нещата около нас могат да регенерират собствения си материал, за да поправят щетите, които са претърпели?
Е, благодарение на някои много умни хора в Англия, бетонът може да се направи саморегенериращ чрез добавяне на прост ензим, намиращ се в кръвта ни – възстановяване на пукнатини по тротоара, пътищата или сградите – спестявайки тонове CO2, както и милиони долари, работни часове и забавяне на трафика.
Последните оценки показват, че глобалната верига за доставка на бетон е отговорна за 8% от емисиите на парникови газове в света. Един от най-разпространените човешки материали изисква и най-голямата поддържаща инфраструктура, от добива, смесването, преместването, полагането и ремонта, това са огромни усилия.
Политехническият институт в Уорчестър ръководи проект за разработване на бетон, който се „ремонтира“ сам. Още от средата на 90-те години се е преполагало, че това е възможно и тази възможност е потвърдена през 2015 г.
Подобно на по-ранните изследователи, екипът от Уорчестър, воден от Нима Рахбар, използва ензим, открит в червените кръвни клетки, наречен „карбоанхидраза“, по предложение на техен сътрудник-биохимик.
Анхидразата е отговорна за придвижването на CO2 от нашите клетки към нашите кръвоносни съдове толкова бързо, колкото дишането ни, а когато се добави към бетон на прах, всъщност използва CO2 от въздуха, за да създаде кристали на калциевия карбонат. Милиметрова пукнатина може да се запълни само след няколко часа, предотвратявайки образуването на по-големи пукнатини.
Друг метод е добавянето на карбоанхидраза към вода и калций заедно в спрей и нанасянето му върху бетонна пукнатина. Ако след това се издуха CO2 над пукнатината, тя ще се запечата само за минути, докато ако просто използва CO2 във въздуха, ще отнеме повече време.
Тази технология изсмуква и CO2 от околната среда, което заедно с удължаването на живота на бетона четирикратно, му позволява да се превърне и в карбонов затвор.
Рецензирано проучване демонстрира ефективността на технологията, което Нима Рахбар се надява да доведе стартиране й някъде, за да се разработи търговска версия, която да бъде пусната на пазара. „Това няма да струва много“, каза Рахбар пред Fast Company. „Но като цяло системата изисква известен стимул.“
Източник: Worcester Polytechnic Institute (WPI)
