След близо осемгодишно пътуване и около 9,9 млрд. изминати километра, космическата мисия BepiColombo навлезе във финалния етап от пътя си към Меркурий – една от най-слабо изследваните планети във вътрешната част на Слънчевата система.
На 3 септември 2026 г. Европейската космическа агенция (ESA) потвърди успешното отделяне на Mercury Transfer Module (MTM) – модула, който осигуряваше основното задвижване и енергията на апарата.
Тази операция поставя началото на един от най-сложните етапи от мисията – навлизането в орбита около Меркурий.
Защо пътуването до Меркурий отнема осем години
Осем години изглеждат твърде дълъг период за достигане до най-близката до Слънцето планета. Истината е, че Меркурий е една от най-трудните дестинации за космически мисии.
Основната причина за това е огромното гравитационно влияние на Слънцето. Космическият апарат трябва постепенно да намали орбиталната си енергия и скоростта си достатъчно, за да може в крайна сметка да бъде прихванат от сравнително слабата гравитация на Меркурий.
BepiColombo не лети директно към планетата. Изстрелването на мисията е през октомври 2018 г. и досега тя е извършила девет планетарни прелитания – едно край Земята, две край Венера и шест край Меркурий, използвайки гравитацията им за постепенно коригиране на своята траектория.
Важен елемент от мисията е и слънчевото електрическо задвижване на MTM. Системата използва електрическа енергия, за да превръща ксенонов газ в плазма, която се ускорява и изхвърля от йонни двигатели. Това осигурява малка тяга, която може да действа продължително време и позволява сложни междупланетни маневри при значително по-нисък разход на гориво.
Третата мисия на човечеството до Меркурий
BepiColombo е едва третата космическа мисия, достигнала Меркурий.
Преди нея са мисията на НАСА Mariner 10, която извършва три прелитания край планетата през 70-те години, и MESSENGER – първият космически апарат, влязъл в орбита около Меркурий. Той изследва планетата между 2011 и 2015 г.
BepiColombo ще надгради изследванията на предишните мисии. Мисията е разработена съвместно от ESA и Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA) и включва два отделни научни апарата.
Mercury Planetary Orbiter (MPO) на ESA ще изследва повърхността, състава и вътрешната структура на планетата, а японският Mio ще проучва магнитното поле, магнитосферата и взаимодействието на Меркурий със слънчевия вятър.
Това е първият път, в който два космически апарата ще изследват Меркурий едновременно от различни орбити.
Най-важната част от мисията тепърва предстои
Отделянето на транспортния модул не означава, че BepiColombo вече е навлязъл в орбита около Меркурий. То е само първата голяма стъпка от сложната финална фаза на пристигането.
Според актуалния график на ESA двата научни апарата трябва да бъдат прихванати в полярна орбита около Меркурий на 21 ноември 2026 г., след което ще бъдат разделени и постепенно ще достигнат своите индивидуални научни орбити. Основната научна програма трябва да започне през април 2027 г.
Работата на BepiColombo ще се опита да даде отговор на някои от големите въпроси за Меркурий – как се е формирала планета толкова близо до Слънцето, как е устроена вътрешността ѝ, защо притежава магнитно поле и как екстремната среда около нея е променила повърхността ѝ.
Източник: European Space Agency (ESA)
