Начало Технологии Иновации Стратосферен летателен апарат прекоси 15 000 км над Тихия океан и тества...

Стратосферен летателен апарат прекоси 15 000 км над Тихия океан и тества нов модел за мобилните мрежи

Стратосферният летателен апарат ST1 на Sceye при излитането му от Ню Мексико на 9 август 2026 г. Снимка: Sceye

На около 16,5 км над земната повърхност, много над височината, на която лети обичайната гражданска авиация, американска летателна платформа успя да осигури мобилна връзка със стандартни смартфони, да комуникира с дронове и дори да обработва данни директно в стратосферата.

Апаратът е проектиран да работи на около 20 км височина и да изпълнява част от функциите на телекомуникационната инфраструктура.

Зад експеримента стоят японският телекомуникационен оператор SoftBank и американската компания Sceye. Полетът е мащабен тест на технологията HAPS – High Altitude Platform Station. Платформата излита от Ню Мексико на 9 август 2026 г. и за 13 дни успешно прекосява повече от 15 000 км над Тихия океан, преди да достигне въздушното пространство на Япония.

Дългият полет е само малка част от експеримента, който трябваше да отговори на въпроса дали стратосферата може да се превърне в още един слой на комуникационната инфраструктура – освен наземните мобилни мрежи и сателитите.

Базова станция на километри над Земята

HAPS представлява летателна платформа, която работи в стратосферата и може да предоставя комуникационни услуги на големи територии от височина около 20 км. В сравнение със сателитите тя се намира на значително по-близко разстояние от земната повърхност и може да покрива определена зона продължително време.

Платформата, използвана от Sceye за теста, е от типа LTA – Lighter Than Air. Апаратът наподобява огромен високотехнологичен дирижабъл, изпълнен с хелий, който му позволява да се издига и да остава в стратосферата с дни.

След достигането на японското въздушно пространство, апаратът остава в него повече от седем дни. По време на тестовете той лети на височина около 16,5 км и успява да остане в рамките на зона с радиус едва 5 км. Това е ключово за технологията, защото за да осигурява надеждна мобилна връзка, апаратът трябва да се задържа над сравнително малка територия, вместо свободно да се носи в стратосферата.

Смартфон се свързва директно със стратосферата

Сред основните цели на мисията е да се провери дали HAPS може успешно да функционира като част от съществуваща мобилна мрежа. На борда е инсталирана базова станция с характеристики, еквивалентни на 4G LTE, която чрез наземен gateway е свързана с основната мрежа на SoftBank.

Резултатът е двупосочна комуникация между платформата в стратосферата и стандартни смартфони на земята. По време на изпитанията са проведени гласови разговори, изпратени са текстови съобщения, използвани са мобилни приложения и интернет, осъществени са видеоразговори и видеострийминг.

По данни на компаниите, при тестовете е постигната комуникационна производителност, сравнима с тази на наземните мрежи, като едновременно е ограничено радиосмущението към базовите станции на земята.

Edge computing център в стратосферата

Мобилната комуникация далеч не е най-интересната част от мисията. На борда на HAPS са инсталирани ядро на мобилната мрежа и уеб сървър, което позволява данните от смартфон да бъдат обработвани директно на самия апарат и резултатът да бъде изпращан обратно към устройството, без обработката да преминава през наземната мрежа или облачна услуга.

По данни на SoftBank това е първият успешен тест от този тип в света. Средното време за двупосочна обработка достига 68 милисекунди, което намалява закъснението с повече от 40% спрямо обработката чрез облачна услуга през интернет.

Това постижение превръща HAPS не само в летяща телекомуникационна антена, а потенциално и в своеобразен edge computing център в стратосферата.

Връзка с дронове и комуникации при бедствия

Мисията тества и възможността за директна комуникация между HAPS и дрон, който е управляван дистанционно през стратосферната мрежа, като успешно са предавани информация за местоположението и видео.

Потенциално технологията може да намери приложение при оценяване на щети след природни бедствия, доставка на помощи, наблюдение на отдалечени острови и морски райони, логистика в планински местности, инспекция на пътища и електропреносна инфраструктура и наблюдение на гори.

Тествани са и системи за аварийна комуникация. В Япония са проверени съобщения за ранно предупреждение при земетресения и цунами, както и спешни телефонни разговори.

Едно от ключовите потенциални приложения на HAPS е осигуряването на връзка при бедствия. При повредена или липсваща наземна инфраструктура, една платформа в стратосферата би могла да осигури комуникационно покритие без необходимостта от незабавно изграждане на нови базови станции на земята.

Според Sceye една платформа в пълен мащаб е проектирана да покрива територия, приблизително еквивалентна на тази, обслужвана от около 500 наземни телекомуникационни кули. Целта на HAPS обаче не е да замени съществуващите мобилни мрежи, а да осигури допълнителен комуникационен слой в пространството между наземните базови станции и сателитите.

Работата на SoftBank върху HAPS технологии стартира от 2017 г., а през 2025 г. инвестира в Sceye и получава ексклузивни права за предоставяне на услуги в Япония чрез платформата на американската компания.

Стратегията е свързана и с развитието на следващото поколение мобилни мрежи. Все по-широкото използване на дронове, автономни системи и други въздушни устройства изправя телекомуникационните оператори пред необходимостта да осигуряват свързаност не само по земната повърхност, а в значително по-голямо пространство.

SoftBank се стреми към комерсиализиране на HAPS услугите в Япония от 2027 г. нататък.

Източници: Sceye; SoftBank