Обичате ли да играете игри? А знаете ли, че има една българска компания, която е важна част от създаването на някой от най-големите заглавия като Lord of the Rings:Gollum, Цивилизация 7, Godfall и много други?
Миналата седмица Ви представихме първата част от интервюто с Ели и Сергей от Studio PUNCHev. Днес продължаваме нашия разговор за метавселената, изкуствения интелект, нивата за сигурност в индустрията и новата им компания Rubico Games.
Създавате мултиплатформени игри и игри за виртуалната реалност. Работите по световните хитове Lord of the Rings:Gollum и Цивилизация 7. Наистина ли във вашата индустрия се работи при нива за сигурност като във военната индустрия? Какво точно означава това?
Сергей: Studio PUNCHev е много нишова компания и работата ни е много техническа, а художниците се плашат от техническа работа. Илюстраторите обичат да рисуват, но не обичат много да мислят как точно трябва да работи това и какво трябва да се случи. Това е причината много по-малко хора да работят в тази сфера, отколкото да кажем са коцепт-артистите. С нашата работа ние успяхме да си създадем едно страхотно име в тази ниша и да влезем в системите за външни партньори на големи компании като Electronic Arts (EA), Ubisoft и Sumo Digital. Тъй като сме част от тези системи компаниите се свързват с нас, когато им е нужна допълнителна помощ за даден проект. Работили сме по заглавия като Sponge Bob (два различни проекта – единия за Netflix, другия за Nickelodeon); Lord of the Rings:Gollum, който тепърва ще излезе; Цивилизация 7; една от първите игри за Playstation 5 – Godfall; Scavengers и др. За 5 години екипът ни е работил по 140+ проекта, тоест около 30 на година.
Когато говорим за нивата на сигурност при работата, трябва да имаме предвид факта, че големите компании влагат стотици милиони за създаването на една игра. В процеса на разработка, а и не само, е недопустимо да изтече информация от проект, за това и високите нива на сигурност са задължителни. При работа с големи компании/големи проекти изискванията са сериозни – например, хората работещи по играта да са в отделна стая, сървърът да е заключен и само един човек да има достъп до него, както и много ограничения и верификации за достъп до информация. Отделно имаме достъпи с карти, кодове и каквито се сетиш други неща. Тъй като сме външно студио сме много отворени към това, за да се минимизират рисковете.
Чували сме обаче и много нелепи изисквания, като въпроси от сорта дали правим background check на всичките ни служители до еди-колко си нива назад. Тоест да се направи подробно досие на всеки служител.
Освен Studio PUNCHev имате още една компания, която развивате в момента. Коя е тя, как се стигна до нейното създаване и към какво е насочена?
Ели: Точно така. Mиналата година създадохме отделна компания „Rubico Games“, която е концентрирана върху създаването на собствени малки игрички. Как се стигна до създаването? В Studio PUNCHev работят много добри дизайнери, артисти и програмисти. Имаше момент, в който имахме малко повече свободно време и решихме да измислим наши идеи за игрички, които да развием- всичко това беше с идеята да го направим за наше удоволствие и разнообразие. Всичко започна малко на шега, не сме имали някакъв грандиозен план, но нещата постепенно потръгнаха. Видяхме, че ни се получава наистина добре и от тази година вече имаме интерес от много Publisher-и. В момента дори работим с доста сериозен Publisher – Lion Studios, които са част от AppLovin. Игрите, върху които сме се концентрирали за момента, са по-бързи и по-прости за изработка, най-вече мобилни, casual, hypercasual. Идеята е да пробваме с нещо, с което можем да се справим бързо, да развием портфолиото си и в бъдеще, ако имаме успехи, да се съсредоточим повече върху Rubico Games.
Няма как да не Ви попитам за така нашумялата в последно време Мета вселена. Вселена ли е тя наистина и как може да се превърне в такава?
Сергей: На мен ми е много интересно всичко, което се случва с мета вселените, защото в момента отиваме на там, отиваме към “Ready player one”, тоест всички да се потопим в един виртуален свят, където да имаме възможността да бъдем и да правим каквото искаме. Винаги съм твърдял, че мета вселената не е нищо повече от една игра с отворен свят (open world игра), като GTА игрите от едно време, но във VR (виртуалното пространство). В момента обаче е доста погрешно да се говори за една метавселена, защото такава не съществува. Концепцията е един ден да бъде една, но днешната технология не го позволява. В момента има много мета вселени – много отделни светове, които са самосиндикални и не си говорят помежду си. Технологията и идеята е един ден всеки да може със своя аватар и с придобивките, които си е купил в единия свят, да отиде в другия свят. Например ти си в google-ски свят, от който можеш свободно да преминеш в мета-света на Марк Зукърбърг, със всички неща, които вече си придобил в другия свят, после да се върнеш обратно и така нататък. В момента това не е възможно и затова metaworld няма, има много отделни малки светове, които един ден ще се обединят в една мета вселена, но за да се случи това ни трябва още време.
Друга изключително популярна тема в момента е тази за изкуствения интелект и как той ще промени бъдещето ни. Ще дойде ли момент, в който машините ще управляват хората?
Ели: Със сигурност ИИ много ще промени бъдещето ни, той вече го променя. В сферата на изкуството например, промените, които наблюдаваме са страхотни и много се надявам артистите да започнат да ги приемат с отворени обятия. Казвам това, защото темата е доста нашумяла в момента в арт средите и като цяло използването ИИ (AI Art Generators) за направата на всякакви изображения предизвиква доста полюсни реакции в тези среди. Част от артистите го приемат като инструмент, който им помага да създават наистина невероятни изображения, друга част вижда в него заплаха да останат без работа в бъдеще. Това, което аз мисля е, че света се развива и ние трябва да се развиваме с него. Не вярвам, че ще дойде момент, в който машините ще ни управляват, но пък знае ли човек …
Как си представяте светът след 10-20 години? Ще заживеем ли всички ние във виртуална реалност (мета вселена) в близко бъдеще?
Сергей: Неминуемо това ще се случи, защото хората като цяло искат да избягат от реалността, в която се намират и в момента компютърните игри им помагат да правят именно това – включвайки една игра, ти се потапяш в някаква история, в някакъв нов свят. Не знам, дали след 10-20 години ще се случи това, но най-вероятно технологията ще е налична и хората ще имат възможността да се потапят напълно. Вярвам обаче, че винаги ще имаме нужда от социалния елемент – от това да се срещнеш с жив човек на улицата, да отидеш с приятел на кафе и т.н. Така че аз съм оптимист, че няма да стигнем до момент, в който да бъдем напълно потопени в това виртуално пространство, защото ако това се случи ще доведе до много проблеми – как ще отглеждаме адекватно децата си и ще вършим ежедневните си задължения? Моята надежда е, че ще бъде някакъв хибрид – хората ще се включват във VR-сета, ще правят, каквото си искат, но след това ще изключват програмата и ще ходят на работа, ще отглеждат децата си, ще се срещат с приятели и т.н.
Благодаря Ви за този разговор! В края, какво послание бихте отправили на нашите читатели?
Сергей: Тъй като аз продължавам да съм дете в тялото на голям човек, пожелавам на хората никога да не губят детското в себе си. Игрите ни помагат да се отърсим от все по-натовареното ни ежедневие, затова не спирайте да играете игри. Бъдете позитивни и пазете и защитавайте детето в себе си!
