Резистентността към антибиотици често се свързва с болниците и прекомерната употреба на антибиотици в селското стопанство. И двата проблема са реални, но нови изследвания показват друг потенциален виновник, който много хора не са обмисляли – сушите, причинени от изменението на климата.
Скорошно проучване, публикувано в списанието Nature Microbiology, установява, че когато почвата изсъхне, това може да ускори естествените процеси, които създават и разпространяват антибиотична резистентност. Това не означава, че сушата директно създава супербактерии в болниците, но предполага, че изменението на климата може да влоши проблема.
Когато стандартните антибиотици спрат да действат, лекарите са принудени да използват мощни алтернативи, които се държат в резерв, именно защото прекомерната им употреба рискува да направи и тези лекарства резистентни. Те са известни като „лекарства от последна инстанция“.
И така, какво всъщност се случва в почвата? Почвата гъмжи от бактерии и много от тях естествено произвеждат антибиотици, за да убиват своите конкуренти. Други бактерии носят гени, които ги правят устойчиви на тези атаки.
Надпревара във въоръжаването в почвата
В нормална, влажна почва бактериите живеят в относително стабилна среда. Но когато почвата изсъхне, водата се свива в малки, изолирани джобчета. Бактериите се струпват, хранителните вещества стават оскъдни и конкуренцията става жестока.
При тези условия бактериите произвеждат повече антибиотици, за да се атакуват взаимно, и се появяват повече гени за резистентност, които им помагат да оцелеят. Това е надпревара във въоръжаването, подхранвана от сушата.
Ето защо това е от значение за човешкото здраве: бактериите могат да обменят гени помежду си чрез процес, наречен хоризонтален генен трансфер – представете си го като споделяне на чийт код за видеоигра.
Това означава, че гените за резистентност от почвените бактерии могат да бъдат уловени от бактерии, които заразяват хората. Всъщност някои гени за резистентност, открити в почвените бактерии, вече са забелязани в бактерии, които заразяват хората, което намеква за дълга еволюционна връзка между двете.
Някои мащабни проучвания установяват, че в по-сухите региони на света традиционно се отчитат по-високи нива на инфекции, резистентни на антибиотици, в болниците, дори когато се вземат предвид разликите в богатството и качеството на здравеопазването.
Тези проучвания обаче показват корелация, а не пряка причинно-следствена връзка. Други фактори, като например как се проследяват инфекциите или колко лесен е достъпът до здравеопазване, също биха могли да обяснят тази тенденция.
Някои от почвените бактерии, свързани с този проблем, са близки роднини на болнични патогени като Klebsiella pneumoniae и Pseudomonas aeruginosa, които принадлежат към група, наречена Eskape, отговорна за много от най-трудните за лечение инфекции в света. Отново, това не означава, че тези бактерии идват от почвата, но показва колко свързани са всъщност екологичните и клиничните бактерии.
Антибиотичната резистентност вече причинява милиони инфекции всяка година по целия свят. Повечето усилия за справяне с нея са насочени към намаляване на ненужната употреба на антибиотици в медицината и селското стопанство, което все още е жизненоважно. Но това изследване показва, че самата околна среда и това как изменението на климата я променя, също играят роля, която не можем да си позволим да игнорираме.
Тук се намесва идеята за „Едно здраве“, която се фокусира върху това, че здравето на хората, животните и околната среда са тясно свързани. Резистентността към антибиотици, погледната през тази призма, не е само медицински проблем, но и екологичен.
Тъй като сушите стават все по-често срещани по света, учените ще трябва да следят много по-отблизо какво се случва под краката ни.
Източник: Manal Mohammed, Senior Lecturer, Medical Microbiology, University of Westminster/The Conversation
