Продължителните засушавания могат да доведат до икономически последици, продължаващи години след края им, а при по-високи глобални температури загубите се увеличават
Традиционно свързваме сушата с проблеми с реколтата, пресъхване на водоемите и временни ограничения на водоснабдяването. Ново европейско изследване обаче показва, че икономическата цена на сушите може да е много по-мащабна и продължителна – от по-ниски инвестиции и производство до загуба на работни места години след самото засушаване.
След като анализират икономическите последици от многогодишните суши в Европа, изследователи от CMCC, Politecnico di Milano и University of Potsdam стигат до важен извод: значителна част от щетите се проявява не по време на самата суша, а се натрупва през следващите години.
Новите изводи поставят под въпрос начина, по който традиционно се оценява цената на климатичните бедствия – основно чрез преките щети непосредствено след дадено събитие.
Цената на сушата от 2015–2018 г. е около 439 млрд. евро
В изследването се разглежда продължителната европейска суша между 2015 и 2018 г., а натрупания икономически ефект за ЕС и Великобритания се оценява на приблизително 439 млрд. евро.
Според изчисленията на авторите тя е свързана с 2,75 процентни пункта по-нисък натрупан растеж на БВП на човек, спад на инвестициите с над 12% и около 5,8 млн. по-малко работни места спрямо сценарий без подобен шок.
Важно е да се направи едно уточнение. Тези 439 млрд. евро не са преки материални щети, подобни на разрушена инфраструктура след наводнение. Те представляват оценка на по-широката загуба за икономиката, която се натрупва вследствие на сушата.
Ето защо и сумата е толкова голяма. За сравнение Европейската агенция по околна среда оценява всички икономически загуби от метеорологични и климатични екстремни събития в ЕС на 738 млрд. евро за целия период 1980–2023 г.
Земеделието понася първия удар, но последиците за други отрасли са по-продължителни
Новото изследване ни предоставя възможност да проследим как сушата преминава през отделните части на икономиката. Естествено прекият потърпевш е земеделието, което реагира почти веднага. Загубените реколти, ниските добиви и недостигът на вода бързо се превръщат в икономически загуби.
Според изследването обаче секторът може да започне да се възстановява в рамките на две-три години чрез промяна на културите, ценови корекции, застраховане и други механизми.
При производството и строителството последствията могат да се задържат значително по-дълго.
Причината е, че продължителната суша не влияе само на наличието на вода. Тя увеличава несигурността, оказва натиск върху разходите и може да накара компаниите да станат по-предпазливи, отлагайки някои инвестиции. Така един климатичен проблем постепенно се превръща в инвестиционен и икономически.
Именно инвестициите се оказват най-уязвимият компонент на икономиката, като спадът им може да продължи години след началото на засушаването.
При +2°C сметката може почти да се удвои
Още по-сериозен е сценарият при по-високи глобални температури. Авторите изчисляват какви биха били последствията от суша, подобна на тази от 2015–2018 г., в свят със средна глобална температура 2°C над нивата от края на XIX век.
Оценката достига приблизително 760 млрд. евро, а загубата на икономически растеж на човек се увеличава до 5,23 процентни пункта. Засегнатата заетост би могла да достигне еквивалента на около 10,8 млн. работни места.
Южна Европа плаща най-високата цена. В Испания например оценената загуба на растеж на БВП на човек при подобно засушаване се увеличава от 2,2 до 7,7 процентни пункта, а в Гърция – от 1,4 до 5,5 пункта. Части от Западните Балкани, исторически по-слабо засегнати, биха претърпели също толкова драстичен обрат.
Това съвпада и с по-ранни оценки на Съвместния изследователски център на Европейската комисия, според които именно Средиземноморският и Атлантическият регион са сред най-силно изложените на нарастващи икономически щети от суша.
Истинската цена на сушата
По-ранни оценки на европейските институции определят икономическата цена на сушите в ЕС и Великобритания на приблизително 9 млрд. евро годишно, като значителна част от загубите се концентрират в земеделието, енергетиката и водоснабдяването.
Новото изследване в никакъв случай не противоречи на тези оценки. То измерва нещо различно – как първоначалният шок може да продължи да влияе върху цялата икономика чрез инвестициите, производството, строителството и заетостта години след края на събитието.
Това е и по-големият икономически въпрос. Когато една продължителна суша намалява инвестициите днес, последствията могат да се проявят чрез по-нисък производствен капацитет, по-слаба заетост и по-бавен икономически растеж години по-късно.
Това отново показва, че цената на водата и устойчивостта на водните системи постепенно се превръщат не само в екологичен, а в инвестиционен и конкурентен въпрос за европейската икономика.
Източници: CMCC Foundation; Multi-Year Droughts and Their Compounding Economic Impacts in Europe – SSRN; European Environment Agency (EEA); European Commission – Joint Research Centre (JRC)
