Постоянно се говори и пише за все по-мащабни проекти за възобновяема енергия. Светът не спира да изгражда соларни и вятърни мощности с рекордни темпове. Глобалното разгръщане на производството на чиста енергия обаче се сблъсква със сериозно предизвикателство – произведената електроенергия е налична, но електрическата система не може да я поеме.
Причината е, че производството на ВЕИ расте значително по-бързо от модернизацията на мрежите, междусистемните връзки и съоръженията за съхранение на енергия.
Това води до важна промяна. Ако допреди няколко години основният проблем на енергийния преход беше изграждането на достатъчно соларни и вятърни мощности, днес вниманието се насочва към електроенергийната система, която трябва да приема, пренася, съхранява и използва произведената от тях енергия.
Китай ограничи 360 TWh потенциално производство на чиста енергия
За размера на проблема говорят най-добре данните от Китай. Анализ на Global Energy Monitor (GEM) и Centre for Research on Energy and Clean Air (CREA) показва, че през първата половина на 2026 г. страната е ограничила приблизително 360 TWh потенциално производство на чиста енергия – с 49% повече спрямо същия период година по-рано.
За да си представим това в мащаб – количеството е съпоставимо с годишното потребление на електроенергия на Мексико и би било достатъчно да покрие целия ръст на търсенето на електроенергия в Китай през този период.
Важно е да уточним, че това е оценка на GEM и CREA, включваща както отчетеното, така и предполагаемото неотчетено ограничаване на производството. Официалните китайски данни показват значително по-ниски нива.
Reuters посочва, че китайската Национална енергийна администрация отчита ограничаване на 8,6% от соларното и 9,1% от вятърното производство, докато GEM и CREA оценяват общия дял на 26,1%.
Явлението е известно като curtailment – временно ограничаване на производството, когато системата не може или няма икономически стимул да поеме цялото налично количество електроенергия. И Китай не е единствената държава, засегната от него.
Проблемът придобива глобални размери
През първото полугодие на 2026 г. Австралия е ограничила 2,93 TWh вятърна и соларна енергия, или около 7% от произведеното количество. В Япония ограничението достига 2,35 TWh, а в Индия само през тримесечието до края на юни са ограничени 8,13 TWh соларна енергия – около 14% от производството за периода.
Различни причини водят до ограниченията на отделните пазари, но всички те насочват към един общ проблем – съществуващите електрически системи нямат капацитета да се справят с енергията, генерирана от все по-големите производствени мощности.
Това води до промяна в икономиката на ВЕИ проектите, защото когато една соларна или вятърна централа не може да продава цялата електроенергия, която може да произведе, приходите и възвръщаемостта на инвестицията стават далеч по-трудни за прогнозиране.
Естествено това води до пренасочване на част от инвестициите към батерии, мрежи и други решения за гъвкавост.
Европа също се сблъсква с ограниченията на мрежите
Европа не прави изключение от общата динамика. Само за година европейската електроенергийна система е добавила 126 GW нови ВЕИ мощности, основно соларни, показват данните на ENTSO-E.
Капацитетът на батериите се е удвоил до 29 GW, но европейските оператори предупреждават, че с увеличаването на ВЕИ все по-важни стават съхранението, междусистемните връзки и управлението на потреблението.
Проблемът вече съществува, а изграждането на нови мощности може да го задълбочи допълнително.
Към средата на 2026 г. опашки за присъединяване към електрическата мрежа има в поне 16 държави от ЕС. Според данните, публикувани от Европейската комисия, около 120 GW зрели ВЕИ проекти, включително приблизително 1,5 млн. домакински инсталации, са изложени на риск да не получат навременен достъп до мрежата до 2030 г.
Така електрическите мрежи се превръщат в слабото звено в енергийния преход.
Къде е България?
В България също се наблюдава бързо увеличаване на соларните мощности, но паралелно с това страната се превръща в един от бързо развиващите се пазари за съхранение на електроенергия. През 2025 г. инсталираният батериен капацитет достига около 3 GWh, а към май 2026 г. вече е 8,6 GWh, показва анализ на Ember.
България, заедно с Чили, е посочена от анализатора на Ember Констанца Рангелова пред Reuters като един от примерите как бързото развитие на батерийни системи може да помогне за ограничаване на проблема с неизползваното ВЕИ производство.
Правят се конкретни стъпки и за модернизацията на електропреносната инфраструктура в страната. През май 2026 г. беше осигурено европейско финансиране за проекта CARMEN, по който в българската електропреносна мрежа ще бъдат инвестирани над 59 млн. евро, включително 29 млн. евро безвъзмездно европейско финансиране.
До края на 2032 г. проектът предвижда реконструкция, разширяване и автоматизация на подстанциите „Добруджа“, „Варна“, „Горна Оряховица“, „Мизия“ и „Балкан“, както и модернизиране на телекомуникационната инфраструктура по повече от 1100 км електропроводи.
Една от важните цели е именно увеличаване на капацитета на мрежата в Североизточна България за интегриране на повече зелена електроенергия.
Следващият голям енергиен пазар
Соларните панели и вятърните турбини са само едната страна на енергийния преход. Другата са батериите, електропреносните и разпределителните мрежи, междусистемните връзки, интелигентното управление и гъвкавото потребление.
Според ENTSO-E през лятото на 2026 г. не се очакват системни рискове за сигурността на електроенергийните доставки в по-голямата част от Европа. Проблемът е друг – как една система, изграждана десетилетия за различен модел на производство, да бъде адаптирана към огромни количества променлива слънчева и вятърна енергия.
През последното десетилетие светът насочи огромни инвестиции в изграждането на мощности за производството на чиста енергия. Продължава развитието на все по-модерни и внушителни ВЕИ проекти. Това очертава следващото глобално предизвикателство пред енергийния преход и то не е свързано с това как да произвеждаме повече енергия, а как да не губим тази, с която вече разполагаме.
Източници: Reuters; Global Energy Monitor (GEM); Centre for Research on Energy and Clean Air (CREA); Ember; European Commission; ENTSO-E; Министерство на енергетиката
