„Жена без парфюм е жена без бъдеще.“ Това е емблематична фраза на една от най-влиятелните жени в модата на ХХ век – Коко Шанел. И определено трябва да се съгласим, че красивият аромат е важен акцент от присъствието на всеки човек. Пръскането на любимия парфюм е естествен ритуал преди излизане от дома, но може ли той да крие опасност за нас?
Вирусна публикация в Instagram на специалист по онкология насочва вниманието ни към една определена зона на тялото, която „си струва да се замислим“ дали да напръскаме, тъй като се намира близо до щитовидната жлеза – врата.
В самата публикация се уточнява, че няма доказателства, че нанасянето на парфюм върху врата уврежда щитовидната жлеза. Споменаването на вещества, нарушаващи хормоналния баланс, и на продължителното излагане на химикали през кожата обаче може да остави впечатлението за възможна връзка със заболявания или рак на щитовидната жлеза.
Но може ли едно обикновено впръскване наистина да представлява специфичен риск?
Съществуващите научни данни не доказват, че нанасянето на парфюм върху кожата над щитовидната жлеза насочва химичните вещества от аромата директно към нея или я излага на по-високи концентрации в сравнение с нанасянето върху други части на тялото. Изследванията върху абсорбцията през кожата и анатомията на врата също не подкрепят наличието на пряк, селективен път до щитовидната жлеза.
Щитовидната жлеза има форма, наподобяваща пеперуда, и се намира в долната предна част на шията. Тя отделя хормони, които участват в регулирането на начина, по който организмът използва енергия, и е разположена под кожата и няколко слоя съединителна тъкан и мускули.
Какво се случва, когато парфюмът попадне върху кожата?
Кожата функционира като защитна бариера. В зависимост от веществото част от него може да се изпари, да остане върху повърхността, да проникне в различните слоеве на кожата или да достигне до кръвообращението.
Степента на абсорбция зависи от конкретното химично вещество, сместа, в която се намира, състоянието и мястото на кожата, количеството и продължителността на контакта.
Различните части на тялото могат да имат различна степен на абсорбция. Но след като дадено вещество достигне кръвоносните съдове в по-дълбоките слоеве на кожата, то може да се разпространи чрез кръвообращението. Самият факт, че дадено вещество е нанесено близо до определен орган обаче, не означава, че то автоматично се насочва към него.
При оценката на безопасността на козметични продукти под формата на спрей се отчита и възможността за вдишване. И този начин на излагане обаче не означава, че щитовидната жлеза получава някаква специфична по-висока експозиция, когато парфюмът е нанесен върху врата.
Фталатите и хормоните – какво трябва да знаем?
Голяма част от опасенията са свързани с фталатите – група химични вещества с различни приложения и различно въздействие върху организма.
Диетилфталатът (DEP) например се използва като разтворител и фиксатор в ароматни продукти. Други фталати се използват основно за придаване на гъвкавост на пластмасите. Затова данните за едно вещество от тази група не могат автоматично да бъдат пренасяни върху всички останали.
Систематичен обзор, публикуван онлайн през 2024 г., обединява резултатите от 17 проучвания с общо 5616 деца и юноши. Установени са връзки между излагането на фталати и нивата на някои хормони на щитовидната жлеза, докато при други хормони резултатите са непоследователни.
Важно е обаче да се уточни какво точно показват тези данни. Проучванията разглеждат излагането на фталати от множество различни източници. Те не изследват нанасянето на парфюм върху врата, нито развитието на заболяване на щитовидната жлеза и не могат да докажат причинно-следствена връзка.
Парфюмите могат да бъдат един от източниците на излагане на DEP. В проучване сред 337 жени при използващите парфюм са отчетени по-високи нива в урината на моноетилфталат – продукт от разграждането на DEP. Това подкрепя тезата, че парфюмът може да бъде източник на излагане на това вещество. Изследването обаче не разглежда увреждане на щитовидната жлеза, още по-малко значението на мястото, върху което се нанася ароматът.
Терминът „ендокринен нарушител“ се използва за външно вещество, което променя функционирането на хормоналната система и води до неблагоприятен ефект. Рискът зависи от конкретното вещество, дозата, начина и продължителността на излагането. Наличието на хормонален ефект в лабораторен експеримент само по себе си не доказва риск от готов парфюмен продукт, използван при обичайни условия.
Редовната употреба означава повтарящо се излагане, но не непременно натрупване в организма. Фталатите се преобразуват в метаболити, които сравнително бързо се отделят чрез урината, въпреки че честата употреба може постоянно да подновява експозицията.
В Европейския съюз козметичните продукти подлежат на оценка за безопасност, преди да бъдат пуснати на пазара. При нея се разглеждат съставките, концентрациите им, предназначението на продукта и вероятната степен на излагане.
По-добре доказаните рискове от парфюма
Науката разполага с много по-убедителни доказателства за други възможни нежелани реакции от нанасянето на парфюм върху кожата.
Една от тях е алергичният контактен дерматит – сърбящ и възпален обрив, предизвикан от контакт с определена съставка. Според научен обзор контактната алергия към ароматни вещества се среща при приблизително 0,7% до 2,6% от общата популация.
Някои ароматни съставки могат да причинят и фототоксична реакция – реакция, наподобяваща слънчево изгаряне, която възниква, когато определено вещество върху кожата бъде изложено на светлина.
Продължителното излагане на слънце се смята и за основен фактор за т.нар. пойкилодермия на Сиват (Civatte) – промени по кожата отстрани на врата, характеризиращи се с червеникаво-кафяво оцветяване, изтъняване и видими малки кръвоносни съдове. Малко изследване сред 32 пациенти предполага, че алергията към ароматни вещества може да има роля при част от хората, но не доказва, че парфюмът причинява състоянието.
Ароматите могат да бъдат проблем и за някои хора с мигрена. В клинично проучване пациенти с мигрена често посочват парфюма като миризма, която може да провокира пристъп. Проучването обаче се основава на спомените на участниците и не може да докаже причинно-следствена връзка.
Трябва ли да спрем да пръскаме парфюм върху врата си?
Съществуващите научни доказателства не дават основание да избягваме конкретно врата заради опасения за щитовидната жлеза. Cancer Research UK също посочва, че няма доказателства употребата на парфюм да причинява рак.
Ако парфюмът предизвиква парене, сърбеж или обрив, разумно е да бъде спрян контактът му с кожата и при продължаваща реакция да се потърси медицински съвет. Определението „натурален“, което виждаме върху някои парфюми, не означава автоматично „по-щадящ“ – етеричните масла също могат да причинят алергичен контактен дерматит.
По същия начин надписът „без фталати“ сам по себе си не доказва, че даден аромат е по-безопасен, тъй като отделните фталати се различават, а веществата, използвани като техни заместители, не са непременно по-безопасни.
Необходими са допълнителни изследвания, за да се разберат по-добре ефектите от продължителното и повтарящо се излагане на различни ароматни смеси.
Но що се отнася до конкретния въпрос: няма сигурни научни данни, че пръскането на парфюм върху врата осигурява на ароматните вещества някакъв специален или директен достъп до щитовидната жлеза.
Източник: Ahmed Elbediwy, Senior Lecturer in Cancer Biology & Clinical Biochemistry, Kingston University; Nadine Wehida, Senior Lecturer in Genetics and Molecular Biology, Kingston University/The Conversation
