Столичната управа на Токио обявява амбициозен план за изграждане на най-големия в света плаващ офшорен вятърен парк край островната верига Изу. Проектът, чието завършване се предвижда до 2035 г., е предназначен да произвежда най-малко 1 гигават (GW) електроенергия за снабдяване както на островите, така и на континенталната част на Токио.
Понастоящем най-големият действащ плаващ парк в света се намира в Норвегия, но той произвежда по-малко от 100 мегавата. Визията на Токио е десет пъти по-голяма. Ако бъде реализирана, тази мощност е приблизително равностойна на тази на един ядрен реактор.
Смел план
В сравнение с офшорните вятърни паркове, закрепени към морското дъно, плаващите вятърни паркове използват плаващи платформи, които се носят на повърхността на водата, закрепени чрез сложна система от въжета и котви.
Този дизайн е по-щадящ към морската среда по време на инсталирането, тъй като избягва тежките изкопни работи по морското дъно и забиването на пилоти, необходими за „фиксираните към дъното“ конструкции.
За да се преодолее разстоянието между океана и потребителя, енергията, уловена от тези плаващи гиганти, се преобразува в електроенергия и се предава чрез подводни кабели за високо напрежение.
Тези кабели се полагат директно по морското дъно, образувайки скрита енергийна артерия, която свързва отдалечени морски обекти както с местните островни общности, така и с електропреносната мрежа на континента.
Губернатор Юрико Коике за първи път представя тази визия на COP29 през 2024 г. От финансовата 2025 г. правителството активно се консултира с местните жители, както и с риболовния и корабоплавателния сектор в засегнатите островни общини, за да оцени логистичните и социалните последици от проекта.
Според наличната информация проектът се фокусира върху пет островни общности, а именно Ошима, Нииджима, Козушима, Мияке и Хачиджо.
Изграждането може да се удължи отвъд 2035 г.
Пътят към 2035 г. е труден. За да подкрепи инерцията на проекта, правителството на Токио утроява бюджета си за фискалната 2026 г. до 2,7 милиарда йени (17 милиона долара), насочвайки го конкретно към всеобхватни проучвания на вятъра и анализ на почвата на морското дъно за прокарване на кабели.
Въпреки това пътят към комерсиализацията остава труден; докато централното правителство се готви да обяви търг за строителството и експлоатацията, официални лица предупреждават за нарастващ скептицизъм от страна на частния сектор.
Потенциалните изпълнители са все по-предпазливи към пазара, като изразяват опасения относно дългосрочната рентабилност на проекта и високите рискове, свързани с навлизането в офшорния сектор.
През 2025 г. Mitsubishi Corp. се оттегля от големи вятърни проекти в северната част на Япония. Причините са добре познати: скок в цените на материалите и по-слаба йена.
Докато националното правителство разглежда офшорната вятърна енергия като важен стълб за постигането на целта за нулеви нетни емисии до 2050 г., регионът Изу понастоящем е класифициран само като зона за подготовка — най-ранният етап на развитие.
Критиците смятат, че визията за 2035 г. е нереалистична, като отбелязват, че завършването на морските проекти обикновено отнема повече от десетилетие и че този проект все още е в начален етап.
„South China Morning Post“ съобщава, че според анализатори, макар капацитетът да съответства на този на ядрен реактор, реалното производство вероятно ще бъде значително по-ниско (около 40 % от капацитета при вятърната енергия спрямо 80–90 % при ядрената).
В съчетание с естествено високите скорости на вятъра в региона Изу, инициативата пряко подкрепя националната цел на Япония да постигне 45 гигавата морска вятърна мощност до 2040 г., което я прави стратегически подходяща за по-широката енергийна трансформация на страната.
Според експерта, плаващите турбини представляват малка част от вятърните инсталации в световен мащаб, като Япония все още изостава от по-напредналото технологично лидерство на Европа в сектора.
Източник: InterestingEngineering
