Днес много видове примати са заплашени от изчезване и откриването на нов представител на тази група е събитие, което рядко остава незабелязано сред учените.
Приматите са сред най-застрашените бозайници на планетата – според Червения списък на Международния съюз за опазване на природата (IUCN) 44,4% от познатите видове са класифицирани като застрашени или критично застрашени, докато сред всички бозайници този дял е 13,2%.
Обикновено увеличаването на броя на известните видове примати не означава откриването на напълно нов вид животно. В много случаи става дума за научна промяна в класификацията – например когато подвид е признат за отделен вид или когато две различни популации, смятани дотогава за една, получат самостоятелен статут.
Африканската маймуна Ликвели (Colobus congoensis) обаче е различен случай – тя представлява ново попълнение към родословното дърво на приматите, което превръща откритието ѝ в особено значимо събитие за науката.
Ликвели е маймуна от семейство колобуси. Думата „колобус“ произлиза от древногръцката дума κολοβός , която означава „отрязан“, защото палецът им е силно редуциран. Има оранжева уста, живее в Демократична република Конго и е част от голямото подсемейство колобини. Колобините се срещат както в Азия, така и в Африка, но не и в Северна и Южна Америка.
В Африка се срещат три основни групи колобуси. Към първата – маслиновите колобуси – принадлежи само един вид, който се отличава с малките си размери, маслиненокафява козина и сиво-черно лице. Другите две групи са червените колобуси и черно-белите колобуси, към които принадлежи и Ликвели (Colobus congoensis).
Най-интересното около новоописаната маймуна е, че нейният най-близък познат роднина е черният колобус (Colobus satanas). Този вид има два подвида – критично застрашения черен колобус от остров Биоко, разположен край бреговете на Камерун, и габонския черен колобус, който живее на континентална Африка. Въпреки близкото роднинство между тях, най-близките популации на тези маймуни се намират на около 1200 километра една от друга.
Колобусите имат любопитна особеност – тяхната храносмилателна система е специално приспособена към хранене с листа. Те разполагат с многокамерен стомах, подобен по функция на този при някои тревопасни животни, който им помага да разграждат трудносмилаеми растителни влакна и дори определени токсични вещества в растенията.
Заради този начин на хранене много представители на групата са сравнително едри за маймуни. Ликвели обаче е по-малък от повечето други колобуси и по размер напомня повече на някои азиатски представители на групата – като лангурите и листните маймуни.
Африканските колобуси са силно зависими от горските екосистеми. Те прекарват по-голямата част от живота си по дърветата и рядко слизат на земята, но имат способността да оцеляват и в по-малки горски територии, включително в мангрови гори.
Една от най-забележителните особености на Ликвели е неговата розово-оранжева уста – черта, която напомня на някои азиатски лангури. Това е необичайно за рода Colobus, чиито представители обикновено имат изцяло черни лица. Тази особеност прави Ликвели по-лесен за разпознаване, докато при други колобуси учените трудно различават отделните животни само по лицевите им черти.
Изследователите предполагат, че по-слабо изразените лицеви сигнали при тези маймуни може да са свързани с техния социален живот – групите им обикновено се характеризират с по-малко напрежение между членовете и по-слабо изразена йерархия в сравнение с други примати.
Взаимоотношенията между групите обаче могат да включват заплахи, силен рев и понякога битки. Мъжките колобуси издават силен рев, за да предупредят членовете на групата за опасност, да изплашат хищници или по време на срещи с други групи от същия вид.
Откриването на нов вид примат в Централна Африка не е случайно. Въпреки че регионът е сред най-богатите на биологично разнообразие места на планетата, голяма част от него остава слабо проучена. Една от причините е политическата нестабилност, която в продължение на десетилетия затруднява работата на учените и достъпа до много от отдалечените райони.
Същевременно Централна Африка крие огромно разнообразие от екосистеми – от гъсти тропически гори до едни от най-големите торфища в света. Именно това богатство на местообитания превръща региона в убежище за множество редки и все още неизвестни за науката видове.
Днешният пейзаж е резултат от хиляди години взаимодействие между движението на земната кора, климатичните промени, човешката дейност и непрекъснатите промени в реките и влажните зони. Според учените климатичните прогнози показват, че тези местообитания вероятно ще останат подходящи за колобусите и през следващите десетилетия, което дава надежда за дългосрочното оцеляване на редки видове като Ликвели.
Богатството на региона личи и от броя на приматите, които го обитават. В някои гори на Централна Африка могат да се срещнат около 20 различни вида примати – изключително високо разнообразие, сравнимо единствено с най-богатите райони на Амазония.
Както при всеки новоописан вид, учените тепърва започват да разкриват подробности за поведението му. Ликвели живее на малки групи (средно по шест, но това може да варира от един до двадесет). Всички видове колобуси обикновено живеят на групи от няколко женски, един мъжки и тяхното потомство. Групите от няколко мъжки са рядкост. Някои видове колобуси, като анголския колобус, могат да образуват големи групи от над 200 маймуни, състоящи се от множество по-малки групи от един мъжки, пътуващи заедно.
Ликвели е едва петият нов вид африканска маймуна, описан от науката след 1975 г. Сред останалите е и Лесулата (Cercopithecus lomamiensis) – примат, открит в същия регион на Конго. За съжаление, през последните десетилетия някои видове са изправени пред драматичен спад – червеният колобус на мис Уолдрон вероятно вече е изчезнал, тъй като няма надеждни наблюдения на вида от 1978 г., въпреки последвалите експедиции след непотвърдени сигнали през 2000 и 2001 г.
Днес Ликвели вече е класифициран като застрашен вид, а опазването на уникалните екосистеми в този район на Конго се превръща в спешна задача. Откритието му е не само напомняне за все още непознатото богатство на природата, но и предупреждение колко бързо тези редки видове могат да изчезнат. В горите на Конго вероятно съществуват още видове, които очакват да бъдат описани, но тяхното бъдеще зависи от това дали човечеството ще успее да опази местата, в които те живеят.
Източник: Amanda Korstjens, Professor Of Behavioural Ecology, Bournemouth University/The Conversation
