Редица държави и градове по света от години се борят за признанието да попаднат в Списъка на световното наследство на UNESCO. Този статут осигурява международна видимост, повишава интереса от страна на туристите и създава възможности за опазване на културното и природното наследство.
Днес Списъкът на световното наследство включва 1 273 обекта в 173 държави. Може ли обаче световната известност да се превърне от предимство в проблем, променяйки мястото, което трябва да защитава?
Словашко село с повече туристи, отколкото жители
Разположеното в планините на Централна Словакия село Влколинец е включено в Списъка на световното наследство през 1993 г. заради изключително добре запазената си традиционна архитектура.
Малкото планинско село разполага с 45 характерни дървени къщи, а постоянните му жители наброяват едва 20 души. Според Euronews обаче то привлича над 100 000 посетители годишно.
Огромната разлика между размера на общността и туристическия поток е в основата на назряващото недоволство.
В оценката си UNESCO също признава, че Влколинец е уязвим на въздействието от туризма върху ежедневието на местните хора. Организацията отбелязва и друг процес – увеличаването на броя на временно пребиваващите, които придобиват имоти за отдих, както и риска за част от стопанските постройки заради липсата на постоянно използване.
Всичко това кара част от местните жители да поставят под въпрос ползите от международния статут, а случаят показва риск, познат и на други популярни исторически дестинации – постепенното превръщане на живи населени места в пространства, ориентирани предимно към посетителите.
Друг континент, същият въпрос
Друг подобен дебат се води на хиляди километри от Словакия – около защитената зона Нгоронгоро в Танзания. Случаят с Нгоронгоро е много по-мащабен и доста по-сложен.
Защитената зона обхваща 809 440 хектара савани, гори и високопланински равнини и включва кратера Нгоронгоро – най-голямата ненарушена калдера в света. Територията е част от световното наследство от 1979 г.
Нгоронгоро има глобално значение за биоразнообразието и е дом на някои от най-разпознаваемите диви животни в Африка. Той е известен със своите уникални сафари преживявания и има огромна стойност за изследването на човешката еволюция. Но Нгоронгоро не е само природен резерват.
Регионът е и дом на масайски пастирски общности. Представители на местни организации настояват районът да бъде изваден от списъка, като твърдят, че ограниченията, свързани с природозащитните политики, засягат достъпа до традиционни земи и начина им на живот.
Този случай отваря един много по-голям въпрос – може ли да се постигне баланс между опазването на наследство с глобално значение и защитата на интересите на хората, които живеят в него?
Туризмът като възможност и риск
Статутът на UNESCO има силата за кратко време да превърне една сравнително непозната дестинация в международна туристическа атракция. Социалните мрежи допълнително ускоряват този процес.
От една страна това създава икономически възможности за местния бизнес, хотелиерството, ресторантьорството и услугите, но увеличаването на посетителите може да създаде натиск върху инфраструктурата, жилищния пазар и ежедневния живот на местните жители.
При исторически градове и населени места се появява и друг риск – постепенното им превръщане от живи общности в пространства, организирани предимно около туристите.
UNESCO вече поставя по-силен акцент върху устойчивото управление на туризма и участието на местните общности. Целта е посетителите да подпомагат опазването и местната икономика, без да разрушават характеристиките, които са направили дадено място уникално.
Само три обекта са губили статута си през годините
Премахването от Списъка на световното наследство се случва изключително рядко. Досега това е ставало само три пъти.
През 2007 г. Резерватът на арабския орикс в Оман, днес официално преименуван на Природен резерват Ал Уста (Al Wusta Wildlife Reserve), става първият заличен обект. Това се случва, след като защитената му територия е намалена с 90% и стартират планове за проучване за въглеводороди. Популацията на арабския орикс в района междувременно е намаляла от 450 животни през 1996 г. до 65.
През 2009 г. долината на Елба в Дрезден губи статута си след изграждането на мост, променил културния пейзаж. А през 2021 г. историческият пристанищен район на Ливърпул е заличен заради мащабното развитие по крайбрежието.
Случаите на Влколинец и Нгоронгоро са различни. Въпросът при тях не е само дали наследството е достатъчно добре защитено, а каква цена плащат местните жители за неговото опазване и световната му популярност.
Най-известната система за защита на културното и природното наследство в света е изправена пред предизвикателството да намери адекватен отговор на този въпрос, защото съхраняването на едно място не може да бъде отделено от защитата на живота в него.
Източници: UNESCO World Heritage Centre; UNESCO – Vlkolínec; UNESCO – Ngorongoro Conservation Area; UNESCO – Arabian Oryx Sanctuary; UNESCO – Dresden Elbe Valley; UNESCO – Liverpool – Maritime Mercantile City; BBC Travel, Euronews
