Земеделските производители в Европейския съюз (ЕС) се сблъскват с все по-сериозна разлика между това, което получават за продукцията си, и разходите за нейното производство.
Новите данни на Евростат показват, че през второто тримесечие на 2026 г. средните цени на земеделската продукция в ЕС са намалели с 5,8% спрямо същия период на миналата година. В същото време цените на основните ресурси и услуги, използвани в земеделието, са се увеличили с 4,7%.
Тенденцията на спад в цените на земеделската продукция се запазва за трето поредно тримесечие. При производствените разходи стабилните нива през 2025 г. и началото на 2026 г. са прекъснати от ръст през второто тримесечие на 2026 г. Това разминаване увеличава натиска върху земеделските производители – особено в сектори, в които продажните цени намаляват значително, докато енергията и торовете поскъпват.
Млякото поевтинява с 16,6%, зърнените култури – с 5,6%
Най-сериозен спад през второто тримесечие се наблюдава при млякото, чиято средна цена в ЕС е намаляла с 16,6% спрямо същия период на 2025 г. При зърнените култури понижението е 5,6% на годишна база.
Ситуацията се различава в отделните държави членки на Съюза, но цените на земеделската продукция са регистрирали намаление в 20 от тях.
Най-сериозен спад е отчетен в Дания – 17,2%. След нея се нареждат Ирландия с 16,2%, Латвия и Естония с по 14,5%, както и Люксембург и Литва с по 14,2%.
В противоположния край на класацията са страните, които отчитат ръст през същия период. Сред тях са Хърватия и Малта, където средните цени са се увеличили с по 3,9%, и Кипър с ръст от 3,5%.
Енергията и горивата поскъпват с 22%
На фона на понижаващите се цени на продукцията, разходите се движат в противоположна посока. През второто тримесечие на 2026 г. цените на стоките и услугите, използвани текущо в земеделското производство, са се увеличили във всички държави от ЕС.
Най-сериозен е ръстът, регистриран при енергията и горивата – 22% на годишна база. Осезаема разлика има и при цените на торовете и подобрителите на почвата – 13,4%.
Най-голямо общо увеличение на производствените разходи е отчетено в Литва – 16,4%, следвана от Румъния с 11,7% и Латвия с 9,7%. Най-слабо е поскъпването в Унгария и Португалия – по 1,2%, и Малта – 1,5%.
Според данните на Евростат в България разминаването между цените на продукцията и производствените разходи също е било видимо още през първото тримесечие на годината.
През Q1 2026 средните цени на българската земеделска продукция са били с 3,03% по-ниски спрямо същото тримесечие на 2025 г. В същото време цените на стоките и услугите, използвани текущо в земеделието, са се увеличили с 0,81% на годишна база.
Това влияе на финансовото състояние на сектора, защото земеделските производители са принудени едновременно да плащат повече за част от основните ресурси, но получават по-ниски цени за значителна част от произведената продукция.
В актуалната си прогноза за развитието на земеделските пазари в ЕС през 2026 г. Европейската комисия посочва, че нарастващите производствени разходи оказват натиск върху маржовете на производителите, а достъпността на торовете отново се е влошила до нива, наблюдавани през 2022 г.
По-малки маржове за земеделските производители
Двете противоположни ценови движения не означават автоматично, че доходите на всеки земеделски производител намаляват с определен процент. Резултатът зависи от произведените количества, конкретния сектор, договорените продажни цени, структурата на разходите и редица други фактори.
Но когато средните цени на продукцията намаляват, а ключови разходи като енергията и торовете растат, пространството между приходите и производствените разходи се свива.
Европейската комисия очаква през 2026 г. производството в ЕС да се увеличи при маслодайните култури, млечните продукти, свинското и птиче месо, докато производството на зърнени култури се очаква да намалее, макар да остане близо до средното за последните пет години.
Източник: Eurostat – Agricultural price indices
