Лятото е в разгара си, а социалните мрежи са заляти от снимки на щастливи хора, почиващи на екзотични плажове, в красиви планински курорти или опознаващи далечни дестинации. Блясъкът на яркото лятното слънце обаче крие една много различна реалност, в която почивката се оказва лукс, който много хора в Европа все още не могат да си позволят.
Последните данни, представени от Евростат, показват, че през 2024 година 27% (повече от всеки четвърти човек) от европейците на възраст над 16 години не са могли да си позволят дори едноседмична ваканция през годината.
Този процент намалява през последните 10 години, като спрямо 2014 година спадът е с 10,6 процентни пункта, а спрямо 2023 г. с 1,5 пр.п. Въпреки положителната тенденция, липсата на ваканция остава огромен проблем и днес.
Времето за почивка не е лукс, а необходимост и важно условие за запазването (и възстановяването) на физическото и психичното здраве на всеки човек, чрез качествено време, прекарано с най-близките и възможност за откъсване от ежедневната рутина. За съжаление обаче за милиони европейци тази възможност остава непостижима.
Ситуацията в отделните държави-членки
Общоевропейската картина е достатъчно притеснителна, но има държави, в които са регистрирани още по-тревожни стойности.
Най-високите дялове на хората, които не могат да си позволят 1 седмица годишна почивка, са регистрирани в Румъния (58,6%), Гърция (46,0%) и България (41,4%). В тези държави половината (или повече) от населението няма възможност дори за скромна годишна почивка.
За разлика от тях 8,9% от хората в Люксембург, 11,6% в Швеция и 13,0% в Нидерландия съобщават, че през 2024 г. не са могли да си позволят едноседмична почивка извън дома. Тези държави регистрират много по-добри показатели, което доказва сериозните социално-икономически разлики в рамките на съюза.
Това, че толкова много хора в Европа не могат да си позволят качествено време за почивка не е личен проблем, а обществен маркер за неравенство, който насочва вниманието към много по-широки проблеми – икономическа нестабилност, ниски доходи, неравен достъп до ресурси и слаба (или липсваща) социална политика.
Освен повод за притеснение, тези данни са и ясен знак, че са нужни много по-големи усилия и целенасочени действия и политики, за да се осигури възможност за качествена почивка (основна човешка нужна) на всеки гражданин на Европа.
