Експериментът с 35-часова работна седмица без спад в заплащането, проведен сред 2500 работници в Исландия показа, че 5 дневната , 8 часова работна седмица може би не е най-продуктивната форма на труд.
Докладът, изготвен от мозъчния тръст Autonomy и друг, наречен Асоциация за устойчивост и демокрация, установява, че отрицателните маркери като прегаряне (burnout), стрес, необходимост от извънреден труд и прекъсване на връзката с приятели и семейство намаляват, както се очаква, но производителността остава в най-лошия случай непроменена, а често дори се подобрява при работещите по-малко часове.
Експериментът е толкова успешен, че след приключването му през 2019 г. масово предоговаряне от страна на синдикатите прави така, че 86% от исландците сега имат нетрадиционни работни седмици, които могат да включват 5-6-часови работни дни или четиридневни работни седмици.
„Това проучване показва, че най-големият експеримент в света за по-кратка работна седмица в публичния сектор има поразителен успех по всички показатели“, казва Уил Стронге, директор на Autonomy „Това показва, че публичният сектор е узрял, за да бъде пионер в по-кратките работни седмици“.
Основната теория е, че „прегарянето“ изчерпва способността на работниците да бъдат продуктивни, което пък води до нуждата от извънреден труд, особено от мениджърите. Това допълнително увеличава прегарянето и намалява производителността. При тези, които не могат да си позволят да бъдат по-малко продуктивни, като например медицинските сестри, прегарянето води до влошени здравни показатели.
Надявайки се да видят дали биха могли да възпроизведат това нарастване на производителността в други сфери, градският съвет на Рейкявик стартира този експеримент, най-вече в публични офиси, но също и в частни фирми, за да измери резултатите и благосъстоянието на работниците, в продължение на четири години.
„Необходимостта е майката на изобретението“
В сравнение с незаписаните фирми или офиси, производителността в тези, станали част от експеримента остава същата или е повишена, но са се наложили някой промени. Както е казвал Платон: „Необходимостта е майката на изобретението“ – намаленото работно време налага масово преосмисляне на операциите, за да се постигнат производствените или обслужващите цели, въпреки намалените часове.
Това включва – съкращаване на времето за срещи, реорганизацията на смените, а често и пълна преоценка на работните процеси, за да се открие къде може да бъде премахната неефективността.
Един участник докладва: „Съкратихме срещите на работното си място и продължаваме да се опитваме постоянно да ги съкращаваме, постоянно мислим как изпълняваме задачите си.“
Управител на офис казва: „Например променихме плановете си за смени. Това промени начина на мислене на работното място донякъде автоматично. Вместо да правят нещата със същата, обичайна рутина, както преди, хората преоцениха това, как се правят нещата и изведнъж започнаха да ги правят съвсем различно. “
Най-важното обаче са сериозните положителни резултати, констатирани във връзка с здравето и начина на живот. Заедно с увеличеното лично време и по-голямата възможност за физическа активност, участващите работещи родители отбелязват, че могат да прекарват повече време с децата си, мъжете могат да се занимават с домашните задачи и двамата родители се превръщат в един добър екип, което води до значително намаляване на стреса.
Хората винаги са се стремили да измислят как да направят повече с по-малко. 9-часовата, петдневна работна седмица е пионерско решение във времето, когато използването на технологии е силно ограничено. Днес обаче напредналите технологии, лесното споделяне на информация, мигновената комуникация, интернет – всичко това намалява времето, необходимо за изпълнение на редица задачи на работното място.
И все пак човечеството е заседнало в дните, когато писането е означавало използване на пишеща машина, и човек е трябвало да седи до телефона, за да отговори на обаждане. Отдавна сме закъснели с преминаването към 35-часова работна седмица, тъй като технологиите компенсират много повече от тези пет загубени часа.
След още 20 години, когато изкуствения интелект и машинното обучение станат все по-често срещани и широко използвани, вероятно ще можем да си позволим да преминем към 30-часова работна седмица и това по никакъв начин да не се отрази на производителността.
Източник: GoodNewsNetwork
