Начало Обществени Медицина и Наука Ако в космоса няма кислород, как гори слънцето?

Ако в космоса няма кислород, как гори слънцето?

The image at a lower-resolution. Снимка: European Space Agency

Слънцето е източник на очарование от древни времена. Още древните астрономи като Анаксагор отбелязват неговата огнена природа. Дори в модерните изображения на НАСА с висока разделителна способност звездата в центъра на нашата слънчева система блести и пулсира като огнена топка.

Това накара редица нетизени („интернет гражданин“, произлиза от английското „Internet citizen”, което означава човек, участващ активно в онлайн общества) да си зададат въпросът, как Слънцето може да гори, когато огънят изисква кислород, а в космоса липсва такъв.

Ето го и отговорът! Слънцето всъщност е топка от ядрен синтез, астрономически по-горещ от всеки пожар на Земята – така че условията за неговото съществуване са различни.

Известно е, че космосът не е гостоприемен за човешкото оцеляване, отчасти поради липсата на кислород за дишане. В космоса обаче има малко кислород. Кислородните молекули са известни като O2, тъй като те са два кислородни атома, свързани заедно. Този молекулярен кислород е това, което дишаме на Земята.

Има редки следи от него в космоса, но „тъй като кислородните атоми се придържат плътно към звездния прах, това им пречи да се съединят, за да образуват кислородни молекули“, казва Science, той не е изобилен. Интересното е, че дишащият кислород е създаден след Големия взрив. Всъщност ядреният синтез в младите звезди произвежда кислород, какъвто го познаваме.

Огънят изисква кислород, за да гори – поне 16% от атмосферата. Но липсата на кислород не влияе на блясъка на Слънцето. Слънцето всъщност не гори, в смисъла на земно горене. Вместо това, то има продължаваща реакция на ядрен синтез. Маса от водород и хелий при екстремни температура и налягане реагират, за да произведат светлина и топлина.

Според Министерството на енергетиката, „При реакция на синтез две леки ядра се сливат, за да образуват едно по-тежко ядро. Процесът освобождава енергия, тъй като общата маса на полученото единично ядро ​​е по-малка от масата на двете първоначални ядра. Остатъчната маса се превръща в енергия. Тази енергия пътува като радиация към Земята, където действа върху атомите в собствената ни атмосфера, за да създаде топлина.

Ето как Слънцето „изгаря“ в лишеното от кислород царство на космоса.

Източник: My Modern Met