От въздуха, който дишаме, и храната, която ядем, няма как в тялото ни да не попадат малки парченца пластмаса всеки ден. Тези микропластмаси, както са известни, са открити в много части на човешкото тяло – включително белите дробове, плацентата и кръвоносните съдове. Изследванията дори свързват наличието на микропластмаси със сърдечно-съдови заболявания и лошо здраве при хората.
Доказателствата показват също, че микропластмасите могат да взаимодействат с чревния микробиом – и тяхното присъствие може да допринесе за възпалително заболяване на червата.
Микропластмасите са микроскопични фрагменти от пластмаса, които са по-малки от 5 мм (и едва 0,001 мм) – и са навсякъде. Някои микропластмаси се създават умишлено, като брокатът и конфетите са очевидни примери за това в ежедневието. Други се създават, когато по-големи пластмасови предмети се разпадат.
Средно човек консумира до 5 грама микропластмаса всяка седмица. Въпреки това, в момента науката не знае точните количества микропластмаси, които един човек може да има в тялото си по всяко време. Въпреки че учените са сигурни, че ядем микропластмаси, все още има известен дебат относно способността им да навлизат в кръвния ни поток и да се натрупват в телесните тъкани.
Фактът, че изобщо ги консумираме, обаче е достатъчен, за да могат микропластмасите да попаднат в нашия метаболитен орган – чревния микробиом. Съвременните изследвания показват, че тези контакти могат да намалят добрите бактерии в червата ни, което да допринесе за развитието на възпалителни чревни заболявания.
Микропластмасите и здравето на червата
Червата ни са дом на трилиони микроорганизми – известни като чревен микробиом. Около 500 до 1000 различни микробни вида работят заедно в хармония, за да поддържат червата ни здрави.
Основна функция на микробиома е да приема това, което ядем, да го сдъвче и да изплюе продуктите от разграждането. Тези продукти се наричат метаболити и са от решаващо значение за здравето на червата.
Добре проучена група метаболити са късоверижните мастни киселини. Късоверижните мастни киселини привличат вниманието преди около десетилетие, когато е установено, че се произвеждат от добри чревни бактерии и биха могли да помогнат за предотвратяване на възпалителни заболявания на червата.
Възпалителното заболяване на червата (IBD) е хронично състояние, засягащо 1 на всеки 435 души в света. В Европа и Северна Америка честотата е значително по-висока и на места достига 1 на 100 – 1 на 200 души. То може да причини силна коремна болка, диария, загуба на тегло и умора.
Една от ключовите късоверижни мастни киселини в червата е бутиратът, който се произвежда от бактерии, когато те разграждат хранителните фибри. Установено е, че бутиратът е от решаващо значение за здравето на червата, като помага за засилване на имунитета и запазване на чревната бариера. Ако обаче чревният микробиом е нарушен, микробите, които произвеждат бутират, намаляват и здравето на червата е застрашено.
Чревният микробиом е изправен пред много предизвикателства, които сега включват и замърсители от пластмаса.
Доказателствата за това как микропластмасите влияят върху микробиома и здравето на червата при хората в момента са оскъдни, до голяма степен поради трудността да се измери точно количеството на микропластмасите в човешките проби. Но работата с миши модели е по-показателна, позволявайки на учените да наблюдават последиците от различни видове микропластмаси в червата.
Наскоро публикувано проучване в Journal of Hazardous Materials показва, че даването на група полистиренови микропластмаси с различни размери на мишките прави червата уязвими към IBD. Това се случва, защото ключови представители на микробиома са намалени, спирайки производството на бутират и увеличавайки тежестта на възпалението.
Доказано е, че микропластмасите могат да предизвикат влошено здраве на червата. Все още обаче не е напълно изяснено дали изследванията при животни точно отразяват нивата на микропластмаси, откривани в човешките тъкани – нещо, което вероятно ще стане възможно с развитието на технологиите. Също така все още не е ясен точният механизъм, по който микропластмасите причиняват тези ефекти.
Дали обаче е възможно да използваме бактериите в наша помощ в тази битка? Има някои обещаващи данни, че определени бактерии, които се срещат в човешките черва, са способни да разграждат някои видове микропластмаси. Макар все още да не се знае със сигурност дали това разграждане се случва в червата (и дали изобщо е полезно), съществува реална, макар и далечна, възможност в сътрудничество с нашия микробиом да успеем да се защитим от част от вредните ефекти на микропластмасите.
С непрекъснатото развитие на технологиите е напълно възможно в бъдеще да използваме силата на микробиома, за да се справяме с пластмасите както извън, така и вътре в нашите черва.
Източник: Nick Ilott, Senior Researcher and Lead Bioinformatician, The Oxford Centre for Microbiome Studies, University of Oxford/The Conversation
