Държавите по целия свят се насочват към по-технологичен начин на живот. Правителствата насърчават дигитализацията на обществените услуги, за да подобрят ефективността, да намалят разходите и да отговорят на съвременните изисквания за бързи реакции. И все пак този стремеж към дигитализация не се приема еднакво от всички. Много възрастни хора сега чувстват, че са изправени пред поредното препятствие в самостоятелния си живот.
В цяла Европа дигитализацията на услугите бързо променя живота на възрастните хора. След пандемията онлайн записването на часове, ваксини и основни услуги ускорява процеса. Банките и застрахователните компании вече работят предимно онлайн, като в много страни възможностите за лично посещение стават все по-редки с всеки изминал ден.
Скорошно проучване се фокусира върху Финландия, най-дигитализираната страна в Европа. Първият национален стратегически доклад на Финландия за дигитализация е от 1995 г. Това поставя основите за онлайн обществени услуги, много преди други страни, в които дори използването на имейл не е било ежедневно преживяване.
Финландският омбудсман за възрастните хора наскоро изчислява, че в страната има между 500 000 и 600 000 жители над 65-годишна възраст, които нямат цифрови умения или нямат достатъчно умения, за да се справят самостоятелно с редица цифрови задачи, дори ако по принцип биха могли да се справят самостоятелно в ежедневието си.
Това е около 40%-45% от общо около 1,3 милиона души в тази възрастова група. Въпреки това, независимо от политическите разделения, дигитализацията продължава да се разглежда само като нещо положително.
Новото проучване включва разговори с над 40 възрастни хора във Финландия и анализ на над 40 политически документа като част от по-голямо европейско проучване.
Много от участниците в края на 60-те, 70-те и 80-те си години трудно успяват да се справят с технологичното и софтуерното развитие днес. С намаляването на личния контакт, ежедневните ситуации, свързани с медицински или финансови проблеми, означават работа с чатботове или, след дълго чакане, с хора, които не могат да отговорят на въпросите им. Както един от участниците казва:
„Много е трудно да се свържеш с някого в банка например. Дори и просто да искам да попитам нещо, трябва да чакам неопределено време и ако накрая се свържа с някого, той не знае. По телефона винаги казват, че отговорът на това или онова е наличен дигитално. Но след това не могат да отговорят на въпросите, които им задавам.“
Много от участниците са загрижени за това как дигитализацията на услугите се е случила с такива бързи темпове. Личните посещения в банки и здравни центрове могат да станат много ограничени, дори невъзможни. Възрастните хора се притесняват, че не могат да говорят директно с лекар или медицинска сестра или че им е отказан контакт с човек, когато става дума за финансови въпроси. Информация за основни здравни и социални грижи също понякога е достъпна само онлайн.
Това се случва, въпреки че Финландия се нарежда на най-високо място в Европа по Индекса на ЕС за цифрова икономика и общество, който измерва нивата на цифрова инфраструктура и умения в отделните държави.
Според Доклада за цифровите умения на Финландия за 2023 г. обаче само половината от хората на възраст между 65 и 74 години имат основни цифрови умения. От хората на възраст между 75 и 89 години едва 22% имат такива умения, а една трета изобщо не използват интернет.
Докладът разкрива също, че 89% от финландците помагат на членовете на семействата си по дигитални въпроси. Развитието на технологиите кара много възрастни хора да разчитат на някой друг за достъп до жизненоважна информация или за управление на финансите им. Но не всеки има семейство или доверени съседи, които могат да помогнат.
Междувременно онлайн измамите са приели нови, по-сложни форми, карайки хората да губят както активи, така и достойнство, а това е от особена важност за възрастните хора. Такива страхове създават несигурност, а за някои и изолация. Около 20% от финландците на възраст 65-74 години и около 30% от тези на 75 и повече години се чувстват несигурни в ежедневните си дейности в дигиталната среда.
Дебат за дигитализацията
Някои биха казали, че след като част от обществените услуги са дигитализирани още през 90-те години на миналия век, не може да се твърди, че хората продължават да бъдат дигитално изключени. Според тази гледна точка проблемът не е в достъпа, а в нежеланието на част от хората да използват технологиите.
Този възглед обаче игнорира факта как работи дигиталното изключване. Изолацията, лошото здраве, уврежданията, неравномерните умения, постоянно променящият се софтуер и достъпът до устройства са част от предизвикателствата пред възрастните хора. Усвояването на нови ИТ умения на работното място е съвсем различен въпрос от справянето, когато си стар, сам или без подкрепа.
Тук има очевидно несъответствие между правителствената политика за дигитализация на услугите и реалността в живота на хората. Правителството не предоставя дигитална подкрепа за възрастните хора. Много неправителствени организации, както и някои от по-големите градове като Хелзинки, предоставят известна дигитална помощ и основно обучение, но националният модел е в най-добрия случай неравномерен.
Нуждите на възрастните финландци не са били взети предвид достатъчно в усилията на правителството за дигитализиране на услугите, нито са били проведени достатъчно оценки на въздействието при планирането и провеждането на реформи.
Хората с по-ниски доходи, по-малко ресурси, по-малък или никакъв достъп до цифрови технологии, по-малко цифрови умения, по-малко възможности за учене или по-малко подкрепа преживяват най-сериозните последици. Хората, които не са активни онлайн се затрудняват да управляват ежедневието си и може да изостанат от социалното си взаимодействие.
Самите участници в проучването предлагат различни възможни решения или подобрения, които биха им помогнали, като например поддържане на непрекъснат достъп до лични, офлайн услуги и осигуряване на безплатна и достъпна дигитална подкрепа.
Тези проблеми далеч не са уникални само за Финландия. Но ако дори хората в най-дигитализираната страна в Европа изпитват затруднения, вероятно това ще е още по-вярно за възрастните хора в други страни през следващите години. Те трябва да бъдат подкрепени, ако наистина искаме да въведем обществото в дигиталната ера.
Източник: Jeff Hearn, Professor of Sociology, University of Huddersfield; Hanken School of Economics; Charlotta Niemistö, Associate Professor, Organisation and Management, Åbo Akademi University; Hanna Sjögren, Doctoral Researcher, Social Psychology, Social Sciences, University of Helsinki/The Conversation
