Начало Финанси Банки Европа въвежда дигитално евро: Всичко, което трябва да знаете за новите пари...

Европа въвежда дигитално евро: Всичко, което трябва да знаете за новите пари на ЕС

Парите се променят с темпове, които биха изглеждали немислими дори преди няколко години. Само през последните десет години кредитните карти, дебитните карти и мобилните телефони изместиха парите в брой, като банкнотите и монетите се използват все по-рядко, тъй като физическите пари отстъпват място на дигиталните.

Предвид тази нарастваща тенденция, Европейската централна банка (ЕЦБ) работи за въвеждането на дигиталното евро – електронна версия на публичните пари – с цел да осигури безопасна и сигурна публична опция за извършване на цифрови плащания.

Европа не е сама в това начинание, тъй като над 130 държави проучват или вече са пуснали своя собствена дигитална валута. Китай е начело със своя дигитален юан – известен още като дигитален Ринминби – с който са реализирани транзакции на стойност над 7 трилиона юана и се използва в над 26 града.

Идеята изглежда проста, но ще има сериозни, потенциално сложни последици, както за обикновените хора, така и за финансовите системи на Европа.

Какво точно представлява дигиталното евро?

Дигиталното евро са небанкови публични пари. То има същата валидност като физическа банкнота, но в дигитална форма, и се емитира от ЕЦБ без участието на частни банки. За разлика от банковата наличност по сметка – която е обещание от страна на банката и може да бъде изложено на риск – дигиталното евро е толкова сигурно, колкото и парите в брой.

Дигиталното евро ще се съхранява във виртуален портфейл, който няма да работи като традиционна банкова карта (независимо дали е физическа или съхранявана на мобилен телефон). Въпреки че работата с него ще бъде подобна, той е коренно различен, защото ще бъде свързан с публични пари, емитирани от ЕЦБ, а не с пари, депозирани в частна банка.

Дебитните карти ще продължат да разчитат на традиционни банкови сметки, докато дигиталното евро ще бъде като носене на пари в брой в джоба. Това ще бъде баланс, който не зависи от платежоспособността на никоя финансова институция.

Дигиталното евро няма да се използва за отпускане на заеми или за извършване на инвестиции, нито ще носи лихва. То ще бъде единствено средство за плащане – подобно на парите в брой, картите или онлайн услугите за преводи

ЕЦБ няма да изпълнява функциите на търговска банка и няма да открива лични сметки. Самите дигитални портфейли ще се предоставят от финансови институции, точно както в момента предлагат карти и разплащателни сметки. Фирмите ще го приемат точно както в момента приемат пари в брой.

Една от ключовите характеристики е, че дигиталното евро ще работи и без интернет връзка, което ще позволи плащания в селските райони или в случай на прекъсвания на мрежата. Това го отличава от повечето настоящи дигитални банкови услуги.

Внедряване до 2029 г.

През февруари 2026 г. Европейският парламент официално одобри проекта за дигитално евро, определяйки го като „съществен за укрепване на паричния суверенитет на ЕС“.

ЕЦБ в момента разработва техническата и правна инфраструктура, необходима за неговото внедряване. Банката на Испания обобщава този процес в хронология, която показва как дигиталното евро ще напредне към евентуално стартиране през 2029 г .:

  • 2026-2027:Технологично развитие и пилотни проекти в няколко европейски страни
  • 2028:Стартиране на програма за ограничено ползване за избрани фирми и граждани
  • 2029 г.:Възможно официално емитиране на дигитално евро в цялата еврозона. Този последен етап ще се случи само ако тестовите фази са задоволителни и ако дигиталното евро не представлява заплаха за финансовата стабилност.

Поверителност и дигитален портфейл

Един от най-чувствителните въпроси е този за поверителността. За да се справи с това, предложеният от ЕЦБ дизайн за дигиталното евро гарантира, че нито правителствата, нито централните банки ще могат да виждат салдата и транзакциите на гражданите. Само финансовите институции ще имат достъп до тази информация, точно както е и днес.

Освен това, в режим на офлайн плащане дори финансовата институция няма да е наясно с подробностите за всяка транзакция. Следователно дигиталното евро ще предлага ниво на поверителност, сравнимо с това на парите в брой.

Дигиталното евро и банковата система

Проучване на Международния валутен фонд от 2022 г. предупреждава, че ако гражданите прехвърлят част от банковите си депозити в цифрови портфейли в евро, това може да намали способността на банките да отпускат заеми, което е един от основните им бизнеси.

За да защити стабилността на банковата система, ЕЦБ ще ограничи дигиталното евро до около 3000 евро на човек. Това ще предотврати риска банките да останат без средства за отпускане на ипотеки или заеми.

Какви са рисковете?

Платежната мрежа, обслужваща стотици милиони европейци, би била идеална цел за хакерите. Банката за международни разплащания предупреждава, че ако сигурността на европейската цифрова валута се провали, доверието във финансовата система може да се срине за една нощ.

Това означава, че е жизненоважно дигиталното евро да бъде приобщаващо и достъпно. Това може да се постигне чрез технологичен дизайн, който му позволява да функционира офлайн и на устройства от нисък клас. То трябва също така да отговаря на основни критерии за достъпност – данни на Евростат от 2023 г. показват, че 21% от европейците на възраст между 16 и 74 години нямат основни цифрови умения.

Един от най-големите страхове е, че дигиталното евро може да се превърне в инструмент за контрол. В Китай дигиталният юан позволява на правителството да вижда всяка транзакция, извършена от неговите потребители. Европа изрично отхвърля този модел, както подчертава Кристин Лагард, президент на ЕЦБ, на пресконференция през 2025 г.

Дигиталното евро представлява естествената еволюция на публичните пари в една все по-дигиталната икономика. Неговият успех ще зависи от това дали може да предложи сигурност, да зачита неприкосновеността на личния живот и да бъде достъпно за всички граждани.

Източник: Débora González Celdrán, Profesora lectora en Finanzas, Universitat de Barcelona/The Conversation