Хората, които не обичат да тренират, понякога се шегуват, че са „алергични“ към упражнения. Но това, което много хора не знаят, е че алергията към физическо натоварване е реално медицинско състояние – и може да бъде опасно, ако не бъде разпознато навреме.
Анафилаксия, предизвикана от физическо натоварване (exercise-induced anaphylaxis, EIA), е рядко срещана, но тежка алергична реакция към умерена физическа активност. Тя може да започне със силен сърбеж по цялото тяло и бързо да премине в затруднено дишане. Смята се, че между 2,3% и 5% от всички случаи на анафилаксия в световен мащаб са провокирани от физическо усилие.
За първи път EIA е описана през 70-те години от лекари в Колорадо, след като 30-годишен бегач на дълги дистанции е приет няколко пъти в болница в рамките на няколко дни – всеки път по време или след бягане.
По-нататъшните изследвания показват, че в кръвта му има всички характерни белези на анафилактична реакция. Лекарите откриват нещо интересно: симптомите се появяват само когато той тренира след като е консумирал морски дарове. Когато не е ял такива храни преди тренировка, не се наблюдава никаква реакция.
Днес вече е добре установено, че не всички случаи на анафилаксия, предизвикана от физическо натоварване (EIA), са свързани с хранителни алергени. Този подтип се нарича хранително-зависима EIA (food-dependent EIA). Най-често се отключва от храни като миди и други морски дарове, ядки, яйца, мляко и пшеница.
Но симптомите на EIA могат да се появят и когато физическо натоварване следва излагане на различни други фактори – например прием на определени медикаменти, инфекции, хормонални промени, консумация на алкохол или дори външни влияния като полени. В някои случаи самото физическо усилие е достатъчно, за да предизвика реакцията.
Симптомите на анафилаксия, предизвикана от физическо натоварване (EIA), са сходни с тези при други алергични реакции. Сред тях са сърбящ кожен обрив, подуване на устните, изтръпване в устата и дори повръщане след тренировка. В по-тежки случаи могат да се появят и сериозни затруднения с дишането и кръвообращението.
Най-често EIA се отключва при аеробни упражнения – като бягане, футбол, танци и дори градинарство. Състоянието може да засегне хора от всички възрасти и пол, но най-често се диагностицира за първи път в ранна зряла възраст.
Проучване, което проследява пациенти с диагностицирана EIA в продължение на 10 години, установява, че при повечето от тях симптомите намаляват или се стабилизират с времето. Възможно е обаче това да се дължи и на промени в поведението – например избягване на интензивни физически натоварвания с цел предотвратяване на пристъпите.Край на формуляра
Алергия към упражнения
Въпреки годините на изследвания, точната причина за анафилаксия, предизвикана от физическо натоварване, остава неясна. Първоначално учените и лекарите предполагат, че става въпрос само за хранителна алергия. Но проучванията след това показват друго.
Най-близкото разбиране на причината за EIA идва от скорошни проучвания с перорална имунотерапия, при които на хора, алергични към храни като фъстъци или пшеница, са давани малки дози от храната ежедневно, за да се обучи имунната им система да я толерира.
Установено е, че това имунно обучение може да бъде неутрализирано, ако същата ниска доза храна се консумира, последвана от упражнения – което води до алергична реакция. Всъщност учените са установили, че дори по-малки количества храна все още могат да предизвикат алергична реакция, когато са последвани от упражнения.
Изследователите съобщават и за случаи на хора без известни алергии, развиващи повтаряща се анафилаксия след умерени до интензивни аеробни упражнения.
Това прави възможно наличието на неизвестен или скрит алерген или самото физическо натоварване да действа като спусък. Интересното е, че при участниците в проучването за перорална имунотерапия умерените до интензивни упражнения не винаги предизвикват анафилаксия – дори когато хората са яли храната, която обикновено предизвиква алергична реакция, преди да спортуват.
Това показва, че може да е трудно да се предвиди кога ще се появи EIA. Също така предполага, че допълнителни, все още неидентифицирани фактори, също могат да играят роля в провокирането на симптомите.
Въпреки това, повечето учени в момента смятат, че един вид имунна клетка, наречена мастоцит, играе централна роля в анафилаксията, предизвикана от физическо натоварване.
Мастоцитите освобождават химикали в кръвния поток, включително хистамин. При нормални обстоятелства хистаминът помага за контролиране на кръвния поток, производството на слуз и отварянето на дихателните пътища, за да ни предпази от инфекция или нараняване. Но при алергични реакции хистаминът е отговорен за предизвикването на често срещани симптоми като сърбеж, зачервяване и стесняване на дихателните пътища.
В случаите на EIA, мастоцитите изглежда се активират в неподходящ момент, причинявайки внезапен прилив на хистамин, който свива дихателните пътища и кръвоносните съдове, предизвиквайки анафилаксия.
Основната цел при лечението на анафилаксия, предизвикана от физическо натоварване, е да се намали както тежестта, така и честотата на пристъпите. Това обикновено се постига чрез промени в поведението – например започване с нискоинтензивни упражнения и постепенно увеличаване на натоварването, за да се установят индивидуалните граници.
При хора с известен отключващ фактор се препоръчва избягване на физическо натоварване поне четири часа след контакт с него.
Носенето на автоинжектор с адреналин (като EpiPen) е задължително при диагностицирана EIA. Силно се препоръчва тренировките да се извършват с придружител, който може да разпознае симптомите и да реагира при нужда.
Най-важното е, че упражненията трябва да се спрат незабавно при първите признаци на симптоми. При пациенти с по-леки реакции могат да се предпишат и антихистамини, които да помогнат за овладяване на симптомите.
Добрата новина е, че повечето хора с диагностицирана анафилаксия, предизвикана от физическо натоварване (EIA), успяват да водят сравнително нормален и активен живот. Това става възможно чрез комбинация от повишена осъзнатост, промени в навиците и подходяща медикаментозна терапия.
Въпреки това е важно човек да бъде подготвен, ако някога е имал подобна реакция, за да не се превърне иначе полезният и здравословен навик като физическата активност в потенциална медицинска спешност.
Източник: Shafqat Ahrar Jaigirdar, Lecturer in Immunology, Sheffield Hallam University/The Conversation
