Начало Технологии Технологии Когато България произвеждаше телевизори и събираше цели входове около тях

Когато България произвеждаше телевизори и събираше цели входове около тях

Автор: Радина Иванова

Имаше време, когато телевизорът в България беше не просто техника, беше събитие.

Всичко започва в края на 50-те години, когато страната се готви за първите телевизионни излъчвания. В София, в Слаботоковия завод „Климент Ворошилов“, инженери и техници започват работа по нещо ново за България.

През 1958 г. се появяват първите прототипи.
📺🇧🇬 А през 1960 г. започва серийното производство на първия български телевизор – Опера 1.

Черно-бял. Лампов. Тежък почти 30 килограма.

Но и красив. Корпусът е от дърво с орехов фурнир, защото тогава телевизорът не е просто уред. Той е мебел. Гордост. Центърът на хола.

И понеже е рядкост, се случва нещо типично за онези години.
В неделя вечер целият вход се събира в дома на щастливия собственик, за да гледа мач, новини или филм.

Така телевизорът става… социална мрежа, преди да има интернет.

След „Опера“ започва истинската еволюция.

Появяват се модели като Кристал“, „Пирин“, „Средец“, „Шипка“, „Хемус“, „Люлин“, „Мизия“, „Родина“ и „Вихрен“
– и всички са били луксозни и скъпи стоки.

„Пирин“ е сред първите български телевизори, използващи печатни платки – важна технологична крачка за времето си.

На историческия кадър в слаботоковия завод „Климент Ворошилов“ е запечатан момент от монтажната линия на първите български телевизори „Опера“, на които извършват задължителна настройка на геометрията, фокуса и контраста на картината, преди апаратът да напусне завода. По това време монтажът е бил почти изцяло ръчен.

През 1965 г. започва масово производство и износ.
Българските телевизори се продават из страната, най-често в легендарния ЦУМ и големите магазини за техника.

Било е необходимо разрешително за закупуване и ползване на личен телевизор за домакинството. Когато човек си е купувал телевизор (български или руски), той е бил длъжен да го регистрира като законно притежание в местната ПТТ станция (Поща, Телеграф, Телефон).

Този режим е отменен окончателно едва в по-късните десетилетия на социализма, когато телевизорите стават масово достъпни.

Интересно е, че въпреки високата цена и нуждата от позволително, търсенето е било огромно и хората са се записвали в списъци с чакане с месеци.

А през 70-те години има модели, които почти всеки помни.
Серията София 21“ и „София 31“ се превръщат в едни от най-разпространените телевизори в българските домове.

После идват 80-те години и още една крачка напред.

Във Велико Търново започва производство на цветни телевизори, а моделът Велико Търново 84 се превръща в символ на технологичен престиж. Цветният телевизор тогава е истински лукс.

Малцина днес си спомнят още нещо любопитно.
Ранните телевизори работят с лампи и им трябва време да „загреят“. Натискаш копчето… и чакаш. Бавно се появява светлинна точка, после линия, после картината изгрява върху екрана.

Днес тези телевизори са музейни експонати. Могат да се видят в Национален политехнически музей, в Ретро Музей Варна и в частни колекции.

Но те са и нещо повече.
Те са спомен за време, когато България имаше собствена електронна индустрия.
Когато инженери, техници и заводи създаваха техника, която влизаше във всеки дом.

📺 А вие помните ли първия телевизор у дома какъв беше?