Ако нямате търпение дългоочакваната лятна почивка вече да започне, не сте сами. Прегарянето – състояние на емоционално, физическо и психическо изтощение след продължителен стрес – е описано още през 5-ти век в монашески текстове от Египет.
Прегарянето и депресията са две сравнително често срещани състояния, които на пръв поглед могат да изглеждат сходни, но всъщност имат важни различия.
Но каква е разликата между прегаряне и депресия? Прегарянето се характеризира с безпомощност, а депресията – с безнадеждност. Те могат да имат различни причини и също така трябва да се управляват по различен начин.
Какво представлява прегарянето (бърнаутът)?
Световната здравна организация определя бърнаута като „професионален феномен“, който възниква в резултат на продължителен и прекомерен натиск, свързан с работното натоварване. Макар най-често да се асоциира с работната среда, риск от развитие на бърнаут съществува и при хора, които полагат интензивни грижи за деца, възрастни родители или други зависими членове на семейството.
Изследователи разработват специален инструмент за оценка на състоянието – Sydney Burnout Measure, който помага както за самооценка, така и за клинична диагностика. Сред основните симптоми на бърнаута са:
- силно изтощение, което е водещият симптом;
- т.нар. „мозъчна мъгла“ – затруднена концентрация и проблеми с паметта;
- трудности при изпитването на удоволствие или интерес към обичайни дейности;
- социално отдръпване и изолация;
- нестабилно емоционално състояние, включително повишена тревожност и раздразнителност;
- понижена работоспособност, която често е следствие от останалите симптоми, особено умората.
Според изследванията, при много интензивно натоварване е възможно да се появят ранни симптоми на изтощение в кратък период, но същинският бърнаут обикновено се развива в резултат на продължителен и хроничен стрес, често в рамките на месеци или години.
Какво представлява депресията?
Депресивният епизод обикновено се характеризира с понижено самочувствие, засилена самокритичност и чувство на безнадеждност или желание човек да се откаже от обичайните си дейности и цели. Наличието на подобни симптоми обаче не означава непременно клинична депресия, която изисква медицинска диагноза и включва допълнителни диагностични критерии.
Клинично диагностицираната депресия може да се различава по своето протичане, продължителност и вероятност за повторна поява. Специалистите разграничават два основни типа:
- Меланхолична депресия – смята се, че е свързана предимно с генетични фактори, като депресивните епизоди често възникват без очевидна външна причина.
- Немеланхолична депресия – свързана е главно с външни и житейски фактори и често се отключва от значими събития, които водят до понижаване на самочувствието и усещането за лична стойност.
При разработването на инструмент за оценка на бърнаута учените сравняват неговите симптоми с двата типа депресия.
Резултатите показват, че бърнаутът споделя някои общи характеристики с меланхоличната депресия, като намалено удоволствие от ежедневните дейности, липса на енергия и затруднена концентрация.
По-съществени обаче се оказват приликите между бърнаута и немеланхоличната депресия. Сред тях са липсата на мотивация, нарушенията на съня и трудностите човек да се почувства по-добре дори при положителни събития. Според изследователите това вероятно се дължи на факта, че и двете състояния са силно повлияни от външни фактори и продължителен психологически натиск.
Търсене на първопричината
Разликите между прегарянето и депресията стават по-ясни, когато обърнем внимание на това, защо се случват.
Личността играе важна роля. Изследване показва, че различни черти на характера, като перфекционизма например, излагат хората на много по-висок риск от прегаряне. Но те може да са по-малко склонни да изпадат в депресия, тъй като са склонни да избягват стресови събития и да държат нещата под контрол.
Хората с прегаряне обикновено се чувстват претоварени от изисквания или крайни срокове, които не могат да спазят, изпитвайки дълбоко чувство на безпомощност.
От друга страна, хората с депресия съобщават за понижено самочувствие. Така че вместо безпомощни, те чувстват безнадеждност.
Не е необичайно обаче някой да се бори едновременно с прегаряне и депресия. Например, работодателят може да постави прекомерни изисквания върху служител, излагайки го на риск от прегаряне. В същото време той може също да унижи този служител и да допринесе за епизод на немеланхолична депресия.
Какво може да се направи?
Основна стратегия за справяне с прегарянето е идентифицирането на допринасящите стресови фактори. За много хора това е работното място. Почивката, дори кратка, или планирането на почивка може да помогне.
Австралийците вече дори имат право да се изключат от интернет и да останат офлайн, което означава, че не е нужно да отговарят на служебни телефонни обаждания или имейли след работно време. Определянето на граници може да помогне за разделянето на домашния и професионалния живот.
Прегарянето може да бъде причинено и от компрометирани работни роли, несигурност на работното място или неравенство. В по-широк смисъл, авторитарна организационна структура може да накара служителите да се чувстват обезценени. На работното място фактори на околната среда, като например прекомерен шум, могат да бъдат фактор. Справянето с тези фактори може да помогне за предотвратяване на прегарянето.
Що се отнася до справянето със симптомите, редовната физическа активност, медитацията и практиките на осъзнатост могат да бъдат ефективни начини за намаляване на ежедневния стрес и възстановяване на вътрешния баланс.
По-дълбоките и по-трайни фактори, като например личностни черти като перфекционизъм, изискват по-внимателен и професионален подход и е най-добре да бъдат разглеждани с помощта на квалифициран клиничен психолог.
При меланхолична депресия често се прилага медикаментозно лечение, включително антидепресанти, под лекарски контрол. При немеланхолична депресия терапевтичният подход обикновено е насочен към разпознаване и управление на отключващите фактори, като в някои случаи се комбинира с психотерапия или медикаменти според индивидуалните нужди.
Важно е да се има предвид, че симптомите на прегаряне (бърнаут) и депресия понякога се припокриват и могат да доведат до погрешна диагноза. Освен това прегарянето може да наподобява и други медицински състояния като анемия или хипотиреоидизъм, което прави правилната оценка още по-важна.
Затова най-сигурният подход е консултация със специалист, който да разгледа цялостната картина – физическо състояние, психични симптоми и начин на живот. Едва след като бъдат изключени други възможни причини и се потвърди диагнозата, могат да се приложат най-подходящите стратегии за възстановяване и подкрепа.
И понякога най-важната стъпка към подобрение не е бързото решение, а разбирането, че възстановяването започва тогава, когато започнем да се отнасяме към себе си не като към източник на изтощение, а като към човек, който има нужда от грижа.
Източник: Gordon Parker, Scientia Professor of Psychiatry, UNSW Sydney/The Conversation
