Кога ставаме готови да напуснем дома на родителите си? Последните данни на Евростат се опитват да отговорят на този въпрос и рисуват една доста пъстра картина на континента, в която разликата между държавите, в които това се случва най-рано, и тези, в които младите остават най-дълго със семействата си, надвишава 10 години.
Статистиката показва, че през 2025 г. младите хора в Европейския съюз (ЕС) напускат родителския дом средно на 26,3 години. Година по-рано средната възраст е 26,2 години, а от 2002 г. насам показателят остава сравнително стабилен около границата от 26 години.
В България средната възраст през 2025 г. е 27,9 години – с 1,6 години над средната за ЕС. Наблюдава се леко понижение спрямо 2024 г., когато показателят е 28,2 години.
Повече от десетилетие разлика в рамките на ЕС
Отделянето от родителите и започването на самостоятелен живот се случват на доста по-късен етап в южните държави от ЕС, отколкото в северните. Най-късно младите хора напускат родителския дом в Хърватия – средно на 31,5 години. Следват Гърция и Словакия с по 30,9 години, а в Испания и Италия възрастта достига 30,2 години.
Много по-различна е ситуацията в северните и балтийските държави. Във Финландия младите хора се отделят от родителите си средно на 21,4 години, в Дания – на 21,8, а в Естония и Литва – на 22,7 години. Разликата между Хърватия и Финландия надхвърля 10 години.
България остава в групата на страните, в които напускането на семейния дом се случва сравнително късно. Показателят от 27,9 години ни поставя над средното европейско равнище, но под стойностите в Хърватия, Гърция, Словакия, Испания, Италия, Португалия и Словения.
Професионалната реализация и самостоятелността вървят заедно
Данните на Евростат показват и интересна връзка между възрастта за напускане на семейното жилище и заетостта сред младите хора.
През 2025 г. 65,5% от младите хора в ЕС на възраст между 20 и 29 години работят. Статистиката показва, че в повечето държави, където младите напускат родителския дом по-рано от средното за ЕС, делът на работещите в тази възрастова група също е над средния за Съюза. Такава тенденция се наблюдава например в Нидерландия, Дания, Германия и Швеция.
В част от страните, където отделянето от семейството се случва на по-късен етап, се вижда обратна зависимост. В Гърция, Хърватия, Испания и Италия заетостта на хората между 20 и 29 години е под средната за ЕС.
Очертава се ясна връзка между професионалната реализация и възможността за по-ранно започване на самостоятелен живот. Това обаче е само един от факторите, които могат да повлияят на подобно решение – значение имат още доходите, жилищните разходи и различните модели на съжителство между поколенията. Евростат също отбелязва устойчивите различия между държавите по отношение на съвместното живеене на младите хора с техните родители.
България постепенно се отдалечава от границата от 30 години
Ако насочим погледа си още по-назад, можем да проследим интересна промяна за България. През 2019 г. средната възраст за напускане на родителския дом у нас е 30 години. Тази граница е достигната и през 2023 г., но през 2024 г. е отчетен спад до 28,2, последван от ново намаление и през 2025 г.
Страната ни все още поддържа нива, които са над средното за ЕС, но разликата намалява значително.
Така тази на пръв поглед обикновена статистика ни позволява да надникнем в начина, по който живее младото поколение днес. Моментът, в който младите хора вече са в състояние да създадат самостоятелно домакинство, далеч не е свързан само с личния им избор. Роля играят и достъпът до работа, доходи и жилище. А разликата от над десет години между отделните държави показва колко различни остават условията за самостоятелен живот в рамките на Европейския съюз.
Източник: Eurostat – EU Labour Force Survey (EU-LFS), dataset yth_demo_030
