Компанията Star Catcher Industries, занимаваща се с космическа слънчева енергия, постави нов рекорд за пренос на електроенергия на дълги разстояния.
Технологията Star Catcher Network на компанията успешно пренася 1,1 kW електроенергия по време на тестовете. Използвайки готови компоненти за слънчеви панели, екипът подобрява съществуващия рекорд, държан от Агенцията за напреднали изследователски проекти в областта на отбраната на САЩ (DARPA).
Компанията твърди, че новите тестове, проведени в космическия център „Кенеди“ на НАСА във Флорида, могат да помогнат за отключването на неограничената слънчева енергия.
Превръщане на космическата слънчева енергия в реалност
За използването на космическата слънчева енергия за първи път говори американския учен и аерокосмически инженер от чехословашки произход Питър Глейзър през 1968 г. Глейзър предлага да се поставят големи слънчеви колектори в космоса и да се предава енергията към Земята чрез микровълнови лъчи.
За разлика от соларните паркове на Земята, космическата соларна енергия може да осигурява електроенергия 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Поставянето на соларни панели на сателити означава, че времето вече не е фактор, който трябва да се взема под внимание. Сателитите могат да бъдат разположени така, че да са постоянно обърнати към Слънцето.
Концепцията набира популярност през последните години, тъй като правителствата по света бавно се отказват от зависимостта си от изкопаемите горива. Китай експериментира с големи кули със слънчеви колектори, а DARPA също тества своя технологията. Агенцията държи предишния рекорд, поставен през юни 2025 г., когато излъчва 800 W.
Star Catcher използва технология, подобна на тази на DARPA. Вместо да генерира микровълни, тя използва мрежа от слънчеви панели, за да захранва оптичен мултиспектрален лазер. По същество, силно концентриран лъч светлина се предава към друг слънчев панел, което му позволява да използва тази енергия.
Star Catcher има за цел първо да използва тази технология за „суперзареждане“ на други спътници в космоса, преди в крайна сметка да предава енергия към Земята. Методът може да се използва и за захранване на орбитални центрове за данни и спътници за производство в орбита.
Изграждане на „устойчива орбитална електроенергийна мрежа“
Според Star Catcher, „използвайки космически оптичен лъч, мрежата Star Catcher събира и концентрира слънчевата светлина в орбита, преобразува я в оптимизирани дължини на вълните за слънчевите панели на космическите кораби и я предава безжично на сателитите на клиентите, което им позволява да генерират от два до десет пъти повече енергия при поискване, без да е необходимо преоборудване“.
За най-новото си изпитване компанията използва няколко различни дизайна на слънчеви панели. И макар това изпитване да се провежда на земята, Star Catcher има за цел да проведе орбитална демонстрация през следващата година.
В изявление за пресата, изпълнителният директор и съосновател на Star Catcher, Андрю Раш, обяснява, че тестът проправя пътя за това космическите операции за производство на слънчева енергия най-накрая да се реализират.
„Тези реални резултати предоставят окончателно доказателство за надеждността и зрелостта на нашия подход към изграждането на устойчива орбитална електроенергийна мрежа“, казва той.
Източник: InterestingEngineering
