Между двата най-големи черноморски града у нас – Варна и Бургас – са концентрирани редица активи със стратегическо значение за икономиката на България – две пристанища, две международни летища, развиващи се индустриални зони и силен туристически регион. Транспортната свързаност между тях обаче продължава да е едно от слабите звена в инфраструктурата по Черноморието.
Обсъжданата от години автомагистрала „Черно море“ отново влезе във фокуса, след като министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков обяви, че до края на 2027 г. трябва да бъдат готови идейният проект и подробният устройствен план за бъдещата магистрала, след което държавата ще търси възможност за реализацията ѝ чрез концесия.
Освен че е добра новина за всички пътуващи по Черноморието, потенциалното значение на АМ „Черно море“ надхвърля въпроса колко по-бързо ще се пътува между Варна и Бургас.
Нейната реализация може да се превърне в гръбнак на значително по-голям икономически коридор, свързващ пристанища, летища, индустриални зони, туристически центрове и международни транспортни направления.
Проект, който се обсъжда от десетилетия
АМ „Черно море“ се разглежда като естествено продължение на АМ „Тракия“ и ключов елемент от националната и европейската транспортна мрежа. В по-широк транспортен контекст проектът е разглеждан и като част от направление с потенциал за комбинирани превози между Черно и Адриатическо море.
През октомври 2020 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ сключва договор за разработване на разширен идеен проект, инженерно-геоложки проучвания и подробен устройствен план. Към момента проектът продължава да е в подготвителна фаза, като се провеждат процедурите по екологична оценка и оценка за съвместимост.
Важно е да се направи уточнение, че цитираната от министъра 2027 г. не е срок за изграждането на АМ „Черно море“. Това е заявен хоризонт за приключване на ключова част от проектирането и устройственото планиране. Едва след това предстои да се решават въпросите около модела на финансиране и реалното строителство.
Варна и Бургас – две икономики, които могат да бъдат много по-свързани
Варна и Бургас са двата основни икономически центъра на българското Черноморие. Двата града разполагат с международни летища и пристанищна инфраструктура, привличат инвестиции, концентрират значителна част от туристическия сектор и развиват индустриални, логистични и технологични дейности.
През 2025 г. летищата във Варна и Бургас са обслужили общо 3,7 млн. пътници, което представлява ръст от 11% спрямо предходната година. Двете летища са обслужили над 27 000 самолетодвижения, а 64 български и международни авиокомпании са изпълнявали полети до над 90 дестинации.
Съществуването на по-бърза и предвидима сухопътна връзка между двата центъра би могло да увеличи ефекта от вече съществуващата инфраструктура, вместо двата черноморски града да функционират в значителна степен като отделни транспортни и икономически системи.
Потенциалното значение на магистралата би било още по-голямо за сектора на логистиката. На север Варна е свързана с направленията към Русе, Дунав и Румъния. На юг Бургас има достъп до АМ „Тракия“ и през нея до вътрешността на страната, а Черноморското направление продължава към Турция.
Свързването на тези транспортни системи с високоскоростна инфраструктура би оказало положително въздействие върху развитието на пристанищата в двата града.
Пристанище Варна например отчете рекорден товарооборот на терминал Варна-запад през май 2025 г. – 845 хил. тона само за един месец, а през първите пет месеца на 2025 г. през терминала са преминали 3 млн. тона товари, или с 12% повече спрямо същия период на 2024 г.
Конкурентоспособността на едно пристанище обаче не зависи единствено от капацитета на неговите терминали. Значение има и колко бързо, надеждно и икономически ефективно товарът може да продължи по суша към следващата си дестинация.
Големият въпрос остава реализацията
Проектирането на АМ „Черно море“ започва още през 70-те години на XX век. През десетилетията са обсъждани различни трасета, срокове и модели на финансиране, а проектът неведнъж е връщан в публичния дневен ред.
Според актуалните планове бъдещата магистрала трябва да бъде с дължина около 94 км между Варна и Бургас. Разглежданите варианти за трасе включват и изграждането на втори мост над Варненското езеро, разположен извън градската част на Варна.
При основните варианти съоръжението е с приблизителна дължина 550 метра, докато две от алтернативите, разработени в рамките на екологичната оценка, предвиждат по-къси мостови съоръжения – около 320 и 270 метра.
Проектът има и значително по-голямо измерение. АМ „Черно море“ се разглежда като част от по-широко транспортно направление по българското Черноморие – от Малко Търново през Бургас и Варна до Дуранкулак, което би осигурило връзка на юг към Турция и на север към Румъния. България работи с двете съседни държави по развитието на този транспортен коридор.
Кога АМ „Черно море“ ще премине от стратегическите документи към реалното строителство, предстои да видим. Но ако това се случи, най-важният резултат няма да се измерва единствено в километри нов асфалт или минути спестено време, а в инвестициите, бизнеса и икономическите връзки, които новата инфраструктура може да направи възможни.
Източници: Министерство на регионалното развитие и благоустройството; Агенция „Пътна инфраструктура“; Българска телеграфна агенция (БТА); Fraport Twin Star Airport Management; „Пристанище Варна“ ЕАД.
