През последното десетилетие употребата на тютюн и никотинови изделия в Европейския съюз (ЕС) устойчиво намалява, но България продължава да заема първото място с най-висок дял на хора, които ежедневно употребяват цигари, електронни цигари, продукти с нагряван тютюн или никотинови пакетчета.
Според последните данни на Евростат през 2025 г. 26,3% от българите на възраст над 16 години употребяват ежедневно тютюн или свързани с него продукти. След страната ни се нареждат Швеция с 23,9% и Хърватия с 23,6%.
За сравнение, средно за Европейския съюз ежедневните потребители са 16,5% от населението, което означава приблизително един на всеки шест европейци.
В другия край на класацията са Нидерландия (9,9%), Ирландия (11,7%), Белгия (13,6%) и Люксембург (13,8%), където нивата са значително по-ниски от тези в България.
Европа постепенно отказва тютюнопушенето
Новите данни показват, че употребата на тютюн и никотинови продукти в ЕС продължава да намалява, макар и с бавни темпове.
През 2022 г. ежедневните потребители са били 17,5%, а през 2025 г. делът им вече е 16,5%. В същото време 77,5% от европейците посочват, че не употребяват подобни продукти или не са ги използвали през последните 12 месеца.
В 17 държави членки е отчетен спад на ежедневната употреба между 2022 и 2025 г. Най-сериозно намаление има в Испания и Люксембург (-2,1 процентни пункта), докато най-голям ръст се наблюдава в Хърватия и Литва (2,7 пр.п).
Най-често пушат хората в активна възраст
Внимание заслужава и възрастовата структура на потребителите. Най-висок дял на хора, които ежедневно употребяват тютюн и никотинови продукти в ЕС е отчетен при хората между 35 и 49 години, където достига 21,3%.
Следват възрастовите групи 25–34 години – 19,9% и 50–64 години – 19,8%. Най-ниски остават нивата сред най-младите (16–24 години) и хората над 65 години.
От данните се вижда още, че мъжете продължават да употребяват никотинови продукти значително по-често от жените. През 2025 г. ежедневни потребители са 20,8% от мъжете срещу 12,6% от жените.
Не става дума само за цигарите
Статистиката вече не обхваща единствено традиционното тютюнопушене. В нея са включени и електронните цигари, продуктите с нагряван тютюн и никотиновите пакетчета – алтернативи, които през последните години набират все по-голяма популярност, особено сред по-младите поколения.
Макар различните продукти да имат различен начин на употреба, общото между тях е никотинът – вещество, което води до силна зависимост.
Защо рискът остава толкова висок?
Според Световната здравна организация тютюнът продължава да бъде един от най-значимите предотвратими рискови фактори за преждевременна смърт.
Употребата му е свързана с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, инфаркт, инсулт, хронични белодробни заболявания и различни видове рак.
Тютюнопушенето ускорява развитието на атеросклероза, уврежда кръвоносните съдове и увеличава вероятността от образуване на тромби, които могат да доведат до тежки сърдечни събития.
Освен върху самите пушачи, последствията се простират и върху хората около тях. Пасивното пушене също увеличава вероятността от развитие на сърдечно-съдови и белодробни заболявания, особено при деца и хора с хронични заболявания.
Отказването носи ползи още от първата година
Добрата новина е, че организмът започва да се възстановява сравнително бързо след отказването на цигарите.
По данни на СЗО още през първата година рискът от коронарна болест на сърцето намалява значително. В следващите години вероятността от инфаркт, инсулт и редица други заболявания продължава да се понижава и постепенно се доближава до тази при хората, които никога не са пушили.
Специалистите подчертават, че няма значение на каква възраст човек се отказва – ползи за здравето има във всеки етап от живота.
България остава пред сериозно предизвикателство
Първото място на България в европейската статистика показва, че употребата на тютюн и никотинови продукти остава сериозен обществен и здравен проблем.
Наред с традиционните цигари, все по-широкото навлизане на нови никотинови продукти поставя и нови предизвикателства пред здравната политика и превенцията.
Освен здравните последствия, високата употреба на тютюн увеличава и разходите за здравеопазване, влияе върху производителността на труда и поставя допълнително финансово натоварване върху обществените системи.
Макар Европа постепенно да отчита спад в употребата, данните показват, че за България темата остава особено актуална. Ограничаването на зависимостта ще изисква не само по-ефективни информационни кампании, но и последователни политики за превенция, особено сред младите хора.
