Само три месеца по-рано страната ни беше сред малкото икономики в ЕС, които успяваха едновременно да намалят емисиите си и да увеличат БВП
През първото тримесечие на 2026 г. България се нарежда сред държавите в Европейския съюз (ЕС) с най-голямо увеличение на парниковите емисии. Според последните оценки на Евростат емисиите от българската икономика нарастват с 4,6% спрямо последното тримесечие на 2025 г. Само две държави в ЕС отчитат по-висок ръст – Естония с 9,7% и Финландия с 6,4%.
Това е значително увеличение на фона на среден ръст от 0,3% за целия ЕС. Данните придобиват още по-голямо значение, ако се разгледат в контекста на представянето на българската икономика в периода.
През същото тримесечие брутният вътрешен продукт на България нараства с 0,7% спрямо предходното тримесечие и с 3,1% спрямо година по-рано, според предварителните данни на Националния статистически институт. Това поставя България сред икономиките, при които през първите три месеца на 2026 г. растежът е съпроводен с нарастване на емисиите.
Рязка промяна само за едно тримесечие
Този резултат донякъде е изненадващ, защото през последното тримесечие на 2025 г. България беше сред едва седемте държави в ЕС, които успяха да увеличат своя БВП и да намалят емисиите на парниковите си газове. В същата група тогава попаднаха още Чехия, Испания, Литва, Малта, Словакия и Финландия.
Тримесечие по-късно България вече е Топ 3 на страните с най-силен ръст на емисиите, а Евростат до голяма степен свързва увеличението в България, Естония и Финландия с по-високите емисии на икономическите производители в строителството и сектора на електроенергията, газа, парата и климатизацията.
Важно е да не се правят категорични оценки на база на едно тримесечие, защото подобен моментен ръст не означава непременно трайно обръщане на посоката и не може да се използва като оценка за цялостното екологично представяне на икономиката.
Енергийният сектор стои зад ръста на емисиите в ЕС
Общата картина за ЕС през първите три месеца на годината показва, че парниковите емисии възлизат на приблизително 837 млн. тона CO₂ еквивалент, което представлява увеличение от 0,3% спрямо предходното тримесечие. За същия период БВП на Съюза остава практически без промяна.
Увеличението не е еднакво за всички части на икономиката. Най-силен ръст – 4,8% – отчита секторът за производство и доставка на електроенергия, газ, пара и климатизация.
В същото време емисиите от домакинствата намаляват с 1,3%, а тези от преработващата промишленост и транспорта и складирането спадат с по 0,6%.
Най-голям принос към общите парникови емисии в европейската икономика продължава да има производството, което формира 20,8% от тях, следвано от домакинствата с 20,2% и енергийния сектор с 16,5%.
Промяна в картината на годишна база
Резултатите за едно тримесечие могат да са следствие от редица фактори – икономическа активност, необходимост от отопление и охлаждане, структура на електропроизводството или промени в отделни отрасли.
Затова по-обосновани изводи могат да се правят на годишна база. През първото тримесечие на 2026 г. парниковите емисии на икономиката на ЕС са с 1,2% по-ниски спрямо същия период на 2025 г., докато БВП е нараснал с 0,8%.
Европейският съюз показва една от ключовите тенденции за съвременната икономика – икономическият растеж постепенно се отделя от растежа на емисиите. Процесът е известен като decoupling – икономиката може да произвежда повече стойност, без това непременно да означава увеличаване на количеството парникови газове, което отделя.
Повече стойност, по-малко замърсяване
Мащабът на промяната се вижда много по-ясно при сравнение за последното десетилетие. Според ранните оценки на Евростат през 2025 г. икономиката и домакинствата в ЕС са генерирали около 3,3 млрд. тона CO₂ еквивалент, което е с 17,2% по-малко спрямо 2015 г. За същия период реалният БВП на ЕС се е увеличил с 17,5%.
Намаление е отчетено при повечето големи групи икономически дейности. Най-сериозна е промяната в енергийния сектор, където спадът между 2015 и 2025 г. достига 45,3%. При минното дело намалението е 33,3%, в производството – 16%, при домакинствата – 14,7%, а в услугите – 11,9%.
Напредъкът не е навсякъде. Два сектора продължават да се движат в обратната посока – строителството, където емисиите се увеличават с 11,4%, и транспортът и складирането – с 10,9% за десетилетието.
Растежът не означава задължително повече емисии
За период от 10 години (между 2015 и 2025 г.) 23 от 27 държави в ЕС намаляват парниковите емисии на икономиките си, докато всички държави членки увеличават своя БВП.
Това е съществена промяна спрямо традиционния модел, при който повече производство, транспорт и потребление обичайно означават и повече използвана енергия и отделени емисии.
Технологичната модернизация, енергийната ефективност, промяната на енергийния микс и трансформацията на производствените процеси постепенно позволяват на част от икономиките да създават повече стойност с по-малка въглеродна интензивност.
Данните от началото на 2026 г. обаче показват, че процесът не е праволинеен. Само седем държави намаляват емисиите си спрямо предходното тримесечие, а 20 регистрират увеличение. От тези 20 държави 18 едновременно увеличават и своя БВП.
Новите данни на Евростат поставят България в интересна позиция: на годишна база икономиката продължава да расте с темп значително над средния за ЕС, но емисиите през първите три месеца на 2026 г. също се увеличават.
Следващите тримесечия ще покажат дали двете тенденции ще продължат да се движат заедно – или България отново ще се върне към комбинацията, която постигна в края на 2025 г.: по-висок БВП при по-ниски емисии.
Източници: Eurostat – Quarterly greenhouse gas emissions in the EU; Eurostat – Air emissions accounts; Национален статистически институт – БВП, първо тримесечие на 2026 г.
