Български и японски компании започват съвместна развойна дейност за създаването на дронове, отговарящи на японските технически изисквания и спецификации, с перспектива произведените машини да получат достъп до японския авиационен сектор.
Партньорството беше обявено по време на официалното посещение в България на японска бизнес делегация, водена от Фукуширо Нукага – бивш министър на финансите и бивш председател на Камарата на представителите на Япония.
По време на срещата бяха обсъдени конкретни възможности за партньорства между български и японски компании в хранително-вкусовата промишленост, авиацията, логистиката и производството на дронове.
Според информацията, представена след срещата, японски компании в областта на спедицията и логистиката започват партньорство с български компании за съвместна развойна дейност и разработване на дронове. На следващ етап се разглежда възможността произведените машини да получат необходимите разрешителни за достъп до японския авиационен сектор.
Това би предоставило възможност български технологични разработки да достигнат до един от най-развитите и взискателни индустриални пазари в света.
Япония ускорява внедряването на дронове
Потенциалното партньорство идва в момент, когато Япония предприема конкретни стъпки за по-широкото навлизане на безпилотните летателни системи в икономиката.
Японското Министерство на икономиката, търговията и индустрията развива специализирана инфраструктура от дрон маршрути, която трябва да подпомогне преминаването от отделни пилотни проекти към по-мащабно практическо използване на технологията.
През юни тази година японското Министерство на земята, инфраструктурата, транспорта и туризма актуализира и насоките за едновременно управление на множество дронове от един оператор – технология, която би могла да подобри икономическата ефективност на бъдещите услуги с безпилотни апарати.
Страната разглежда дроновете като решение за редица практически приложения – от логистика и земеделие до инспекция на инфраструктура, доставки в труднодостъпни райони и реакция при бедствия. Япония работи и по международните стандарти за безопасност на безпилотните летателни апарати, включително системите за избягване на сблъсъци.
От инвестиции към съвместно производство и технологии
Дроновете са само една от възможните области за задълбочаване на икономическите отношения между двете държави. По време на срещата стана ясно, че машини, произведени в България, вече се използват като част от технологични решения на японска компания за ферми на индийския пазар.
Друг актуален пример за задълбочаването на българо-японското индустриално и технологично сътрудничество е новата съвместна научноизследователска лаборатория на „Ел Би Булгарикум“ и японската корпорация „Мейджи“, която трябва да бъде завършена до края на 2026 г. Проектът ще изследва българските млечнокисели бактерии и ще работи по разработването на нови закваски и иновативни млечни продукти.
Вече има и конкретни примери за японски инвестиции у нас. В началото на 2026 г. започна изграждането на нов високотехнологичен завод на японската Tri-Wall Bulgaria, част от Tri-Wall Group, в Тракия икономическа зона. Инвестицията е за над 30 млн. евро и се очаква да създаде около 150 работни места.
България търси по-силно присъствие на японския капитал
През юни 2025 г. Българската агенция за инвестиции (БАИ) и Японската организация за външна търговия (JETRO) подписаха меморандум за сътрудничество с цел насърчаване на японските инвестиции и двустранния бизнес обмен.
Споразумението предвижда обмен на информация за инвестиционните възможности, подкрепа за японски компании, които искат да започнат или разширят дейността си в България, съвместни инициативи и насърчаване на директни партньорства между бизнеса от двете страни.
По време на сегашната среща вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев очерта три основни направления за по-активно икономическо партньорство с Япония – инвестиции и индустриализация, дигитализация и внедряване на изкуствен интелект и високи технологии, както и модернизация на инфраструктурата. Сред приоритетните области той посочи още енергетиката и транспортната свързаност.
Той определи България като потенциална „порта“ за японския бизнес към европейския пазар, посочвайки географското положение, квалифицираните кадри и достъпа до единния европейски пазар сред конкурентните предимства на страната.
„Отворени сме да се поучим от опита на Япония като един от международните технологични лидери. Искаме японските компании да участват със своята експертиза и ноу-хау в процесите на икономическа трансформация в България“, заяви Пулев.
В състава на японската делегация беше и Калоян Махлянов – Котоошу, който има значителен принос за развитието на двустранните отношения между България и Япония. В срещата участваха и посланикът на Република България в Япония Мариета Арабаджиева и посланикът на Япония у нас Н. Пр. Чикахиса Суми.
Новото партньорство при дроновете добавя още едно високотехнологично направление към развиващите се икономически отношения между България и Япония. Дали то ще достигне до реално производство и присъствие на японския пазар, предстои да стане ясно, но вече очертава възможност български компании да участват не само като доставчици, а и като партньори в разработването на нови технологии.
Източници: Министерство на икономиката, инвестициите и индустрията; Българска агенция за инвестиции; Ministry of Economy, Trade and Industry of Japan (METI); Ministry of Land, Infrastructure, Transport and Tourism of Japan (MLIT)
