Глобалният преход към по-чиста енергия няма как да се осъществи без развитието на един от основните му двигатели – слънчевата енергия. То обаче идва на определена цена. Огромните площи, необходими за изграждането на фотоволтаични централи, оказват пряко влияние върху природните екосистеми.
Сега ново мащабно проучване в Китай установява връзка между бързото разширяване на соларната инфраструктура и намаляването на разнообразието на птиците. Анализът включва данни от 2344 окръга в страната и обхваща период от 10 години – от 2014 до 2023 г.
Резултатите са публикувани в научното списание Science от международен екип, ръководен от Huiming Zhang от Nanjing University of Information Science & Technology.
Интензивното развитие прави ефекта по-видим
За да проследят влиянието на соларната експанзия, учените оценяват интензивността на политиките за насърчаване на фотоволтаичната енергия в различните части на Китай и я сравняват с промените в местното разнообразие на птиците.
Резултатите показват ясна зависимост. По-активните политики са свързани с по-ниско разнообразие на птиците. Статистическият модел на учените показва, че увеличаването на интензивността е свързана с понижение на индекса на разнообразието на птиците, като измереният ефект достига средно 2,1%.
Наблюдават се сериозни различия между отделните групи птици, като по-силно засегнати са широко разпространените видове, както и птиците, които изграждат гнездата си сред растителността.
Причините са много по-комплексни от самото наличие на соларни панели. Анализът показва, че важна роля има промяната в предназначението на земята, особено когато земеделски площи и пасища се превръщат в терени за соларна инфраструктура. Това води до промяна в растителността, хранителните ресурси и местообитанията на птиците.
Повече зеленина не означава по-голямо биоразнообразие
Друг интересен извод от изследването е свързан с начина, по който изглеждат териториите след изграждането на соларни мощности. Оказва се, че в някои от тях се наблюдава увеличение на индекса на листната площ (Leaf Area Index – LAI) – показател, който отразява количеството листна растителност върху дадена площ. Друг важен показател, който отчита състоянието и гъстотата на растителността (NDVI) обаче намалява.
Така че дадена територия може да изглежда по-зелена на сателитните снимки, но растителността в нея да става по-еднообразна и екосистемата да предлага по-малко подходящи местообитания за различните видове птици.
Изследователите определят този процес като „inferior greening“ – озеленяване, при което количеството растителност не е равнозначно на по-високо биологично разнообразие.
Проблемът не е соларната енергия, а как и къде се развива
Анализът идва в момент, в който Китай продължава да ускорява изграждането на възобновяеми мощности, в опит да постигне заложените си климатични цели. Според данните, посочени в изследването, през 2024 г. соларните инсталации в страната вече заемат приблизително 4 520 кв. км.
Учените не отричат важността и значението на развитието на соларната енергетика, но обръщат внимание на внимателното планиране и избора на терени за новите мощности. Важно е оценката да включва не само потенциала за производство на електроенергия, но и ефекта, който те ще окажат върху съществуващите екосистеми.
Други изследвания също подкрепят настоящите констатации. Анализ от 2024 г. установява, че 97,4% от районите в света с висок потенциал за развитие на соларна енергия се припокриват с ареали на застрашени видове птици, а при повече от 17% от тези територии се срещат поне десет застрашени вида.
Авторите изчисляват, че прилагането на мерки за защита на биоразнообразието би струвало средно около 1,2% от печалбата на типичен соларен проект.
В същото време резултатите не са еднакви при всички соларни проекти. Проучване от Германия, публикувано през юни 2026 г., установява, че соларни паркове върху възстановени торфища могат да окажат дори положително въздействие върху разнообразието на птиците в сравнение с предишното интензивно използване на терена като пасище. Авторите обаче подчертават, че изследването е върху един обект и са необходими допълнителни данни.
Резултатите от новото проучване от Китай не идват, за да кажат, че развитието на слънчевата енергия непременно ще доведе до загуба на биоразнообразие. Те обаче поставят въпроса доколко начинът, по който се планират новите соларни паркове, местоположението им и земята, която заменят, могат да бъдат решаващи за въздействието им върху природата.
Ако наистина искаме да работим за едно по-зелено бъдеще на планетата, е важно тези въпроси да намерят своя разумен отговор. Намаляването на въглеродните емисии и опазването на биоразнообразието не трябва да са две конкуриращи се цели, а част от едно и също планиране на енергийния преход.
Източници: Science; Nanjing University of Information Science & Technology; AAAS; Ecological Solutions and Evidence
