Bechbretha/Wikimedia Commons
Кой притежава рояк пчели и какво се случва, когато те навлязат в земята на съседа?
В ранносредновековна Ирландия подобни въпроси са били уредени от забележителен набор от закони, известни като Bechbretha, които определяли правата и отговорностите, свързани с пчеларството. Наричани още „съдебни решения за пчелите“, тези закони били част от по-широката правна система на средновековна Ирландия – т.нар. брехонско право (Brehon law, на староирландски fénechas или обичайно право).
Брехонското право се основавало по-скоро на възстановително, а не на наказателно правосъдие и основният му фокус бил върху компенсациите, които трябва да се изплатят за извършени нарушения. Повечето от тези закони са записани през VII и VIII век, но вероятно съхраняват много по-стари традиции, предавани устно.
Ранносредновековното ирландско общество било йерархично. В съдебните дела размерът на дължимото или полученото обезщетение изцяло зависел от социалния ранг на човека, като плащанията варирали според неговия статус.
Законите Bechbretha предоставяли правни насоки за адвокатите при случаи, свързани с навлизане на пчели в чужда земя (когато пчелите на съседа навлизали в чужд имот и „крадели“ нектар от цветя и растения), наранявания или смърт, причинени от пчели, кражба на кошери и дължимите обезщетения във всяка от тези ситуации.
В средновековна Ирландия пчелите притежавали легален статут, защото са били класифицирани като домашен добитък. Подобно на говедата, конете, свинете, птиците и овцете, те са били законово защитени поради значителната си стойност.
Пчеларството произвеждало широка гама от стоки, включително мед за храна и подслаждане, както и медовина и бира, пчелен восък за свещи, както и други продукти, използвани в медицината, полирането, смазването, грижата за кожата и хидроизолацията.
„Bechbretha“ имали и още една важна цел – поддържането на добри отношения в рамките на местните общности. Според „Bechbretha“ и друг правен текст от VIII век – „Bretha Comhaithchesa“ („Решения относно съседството“) – съществувало взаимно споразумение между земеделските общности, което гарантирало, че ще се изплаща компенсация при случаи на навлизане на животни, кражба или причиняване на щети. За да функционира този процес, било необходимо определено ниво на доверие между съседите.
Въпреки това, едно е да покажеш къде голямо домашно животно на съседа е нахлуло или е причинило щети. Друго е да докажеш, че съседните пчели са вилнеели из цветята ти, крадейки нектар.
Едно от предложенията в „Bechbretha“, е да се поръси брашно върху пчелите, да се проследят до източника им и да се идентифицират виновниците. Тъй като медоносните пчели са склонни да се връщат многократно до едни и същи източници на нектар, проследяването и маркирането им с бяло брашно – което се разпръсква по земята, докато летят, оставяйки видима траектория на полета – може да бъде ефективно.
Законът казва също, че ако пчелите на някого се отклонят и той не ги прибере в рамките на три години, губи правото си върху тях. В такъв случай, ако се появи нов рой от този кошер (тоест ново „поколение“ пчели), той трябва да бъде даден на човека, който е бил ощетен.
„Bechbretha“ уреждали и въпросите кой има право върху пчели, когато рояк се засели на ново място и започне да прави кошер върху чужда земя. Ако пчелар открие такъв нов кошер, той имал право да получава една трета от меда за три години. След това собственик ставало лицето, на чиято земя са се заселили пчелите. Ако роят бъде намерен в гора, човекът, който го е открил, получавал почти целия добив, като част от него се отделяла и за църквата и за местната родова общност.
Законите разглеждали и кражбите на кошери. Ако някой открадне или премести кошер и пострада от пчелите, отговорност не се носела от собственика. Ако пчела ужили човек без причина, се дължало обезщетение, но ако човекът убие пчелата, това се смятало за достатъчно възмездие. При по-тежки случаи на нараняване или смърт понякога самият кошер служел като компенсация.
Кражбата на кошери се наказвала строго, а обезщетението зависело от това къде са били поставени – колкото по-близо до дома на високопоставен човек, толкова по-голяма била компенсацията.. Обикновено то се изплащало в добитък, който по онова време бил основната разменна „валута“. Кражбите от манастири се наказвали особено строго.
Фактът, че през Ранното Средновековие в Ирландия е съществувал набор от закони, отнасящи се единствено до пчелите, разкрива високото уважение, с което са се отнасяли към тези малки същества.
Възстановяването на щетите чрез кошери и пчелни продукти е спомогнало за разпространението на пчеларството в цялата общност. В прединдустриалната, ранносредновековна Ирландия, където оцеляването на обществото в голяма степен е зависело от климата, пчелите са били ключова част от селскостопанската система, както са и днес.
В края на X век ирландски хронисти записват два случая на bech-dibad – масова смърт на пчелите. Според тези сведения последвалите загуби на пчелни популации довели до глад и дори смърт сред хората. Самият факт, че тези събития са описани, показва, че още тогава е съществувало разбиране колко важни са пчелите за оцеляването на обществото.
Днес пчелните колонии по света са изправени пред множество заплахи – загуба на местообитания, климатични промени, токсични химикали и опасни инвазивни паразити. Историята на Bechbretha напомня, че когато има воля и ангажираност от страна на общностите, опазването на пчелите е напълно възможно.
Източник: Chris Doyle, Lecturer in Ancient and Medieval History, University of Galway/The Conversation
