Няма как да не разпознаете токсичните лидери, когато се сблъскате с тях. Те са тези, чието присъствие променя атмосферата, чиито имейли създават безпокойство или чието поведение ограничава мисленето на другите. Те често прекъсват, пренебрегват приноса и възпрепятстват развитието на другите хора. Макар подобно поведение понякога да се приема като „част от корпоративната култура“, последствията за мотивацията, психичното здраве и продуктивността на служителите могат да бъдат сериозни.
Лидерството оформя не само това, което хората правят, но и как те възприемат работата си и как виждат себе си. С други думи, лидерите са отговорни за психологическата среда, която създават. Редица изследвания показват, че лидерството е основен фактор за благосъстоянието на служителите.
За съжаление, повечето служители съобщават, че са се сблъсквали с поне един токсичен мениджър в даден момент от професионалното си развитие. Дори добронамерените лидери понякога могат да проявяват токсично поведение, което подценява и демотивира околните.
Ново проучване показва постоянен спад във всички аспекти на благосъстоянието на служителите, които са пряко подчинени на токсични лидери. Резултатите от проучване сред 273 служители показват негативно влияние върху емоциите, ангажираността, взаимоотношенията, усещането за смисъл и личните постижения. Най-силно засегнати са нагласата и физическото здраве на служителите, като много от тях споделят, че изпитват по-малко удовлетворение от работата си и усещат, че губят своята цел и мотивация.
От психологическа гледна точка, откритията са доста обезпокоителни. Положителните емоции, ангажираността, здравословните взаимоотношения, усещането за смисъл и постиженията са от основно значение за способността на хората да просперират. Без тях работата се превръща в нещо, което трябва да се издържи, а не като място където да се развиваш.
Тези преживявания обаче рядко остават ограничени до работното място. Често те се пренасят в по-широки аспекти от живота. Установено е, че щастието на служителите оказва влияние върху успеха на работодателя – например служителите, които са изпитвали радост на работното място, са постигнали с 25% по-високи продажби на час, според един анализ.
Всъщност, изследванията показват, че задоволяването на емоционалните нужди, чувството за ценност и извършването на смислена работа могат да бъдат дори по-силни мотиватори от заплащането.
Как се разпространява токсичната енергия
Лидерите допринасят за енергията на работното място чрез ежедневните си взаимодействия в т.нар. „емоционално заразяване“. Това е процесът, чрез който емоциите и настроенията се предават между хората чрез ежедневното взаимодействие. Когато тази енергия е токсична, тя може да се разпространи в екипи и организации, оформяйки начина, по който хората се чувстват и се отнасят един към друг.
Добрата новина е, че емоционалното заразяване работи и в двете посоки. Изследването разглежда и нещо, известно като „позитивно енергизиращо лидерство“ (PEL). То предлага начин да разбираме лидерството като сила, която повишава потенциала на другите. Лидерите с позитивно енергизиращо поведение са способни да постигат изключителни резултати и да насърчават положителни промени в работната среда.
Тези лидери могат да бъдат описани чрез два основни аспекта. Първият е „релационна енергия“ – вид енергия, която се създава чрез взаимодействие. Например мениджър, който поздравява членовете на екипа, пита ги за уикенда им, изслушва отговорите и ги помни следващата седмица, може да генерира повече релационна енергия за три минути, отколкото лидер, който изпраща десетки имейли през деня.
За разлика от физическата енергия, релационната енергия може да се създава и споделя чрез внимание, свързаност и присъствие.
Вторият аспект е „добродетелно поведение“. То включва изразяване на благодарност, демонстриране на почтеност, оказване на подкрепа и уважително отношение към другите. Отделянето на време за изслушване на колегите е мощен начин за изграждане на връзка и укрепване на взаимоотношенията.
За лидерите има три основни практически изводa. Първият е да подхождат към взаимодействията с мисълта как да помогнат на другия човек да се почувства способен и ценен. Вторият е да обръщат внимание и на собственото си благосъстояние. Третият е да търсят обратна връзка за своята роля, като питат служителите как могат да бъдат по-добри лидери и да подобрят тяхното благосъстояние. Тази информация позволява непрекъснато усъвършенстване на лидерските умения.
За служителите, които работят под ръководството на токсичен лидер, ситуацията е по-сложна. Въпреки това има няколко неща, които могат да помогнат. Когато е възможно, е добре да се търсят източници на положителна енергия от взаимоотношенията – подкрепящи колеги или хора от други екипи. Това може да намали негативното влияние на токсичното лидерство.
Полезно е също да се отделя време за възстановяване и малки практики за благосъстояние извън работната среда. Накрая, може да се обмисли споделяне на притесненията с доверени хора като ментори, коучове или специалисти по човешки ресурси. Важно е честно да се прецени дали е възможно да се запази доброто представяне и психичното благосъстояние в такава среда.
Лидерството се изразява в ежедневните моменти. Във всяко взаимодействие лидерите допринасят за средата, в която хората могат да процъфтяват, или в която се чувстват неоценени. Тези моменти определят дали работните места ще се превърнат в пространства, където хората реализират своя потенциал, или просто в места, които трябва да издържат.
Източник: Kristina Shea, PhD Candidate, RCSI University of Medicine and Health Sciences; Christian van Nieuwerburgh, Professor of Coaching and Positive Psychology, RCSI University of Medicine and Health Sciences; Kim Cameron, Professor Emeritus of Management and Organisations, Ross School of Business, University of Michigan/The Conversation
