Човекът със сигурност не е най-бързият вид в природата, но е един от най-издръжливите. Нови научни изследвания показват, че хората са „родени да бягат“ и са способни да изминават огромни разстояния, дори при високи температури. Причината не се крие само в тренировките, а в самата ни еволюция.
Защо хората могат да бягат толкова дълго?
В сравнение с повечето животни, хората са уникално добре адаптирани към дългите дистанции. Нашите мускули съдържат повече бавносъкращаващи се влакна, които не се изморяват лесно.
Освен това имаме ключово предимство – потенето. Докато много животни бързо прегряват, човешкото тяло може ефективно да се охлажда и да продължи движението дълго време.
Тази комбинация ни прави изключително ефективни в бягането на дълги разстояния.
Теорията за еволюцията на издръжливостта
Още през 1984 г. биологът Дейвид Кериър предлага т.нар. endurance pursuit hypothesis – хипотеза, че хората са развили издръжливост, за да ловуват чрез преследване до изтощение.
Според тази идея ранните хора са преследвали животни на дълги разстояния, докато те не се изтощят напълно.
По-късно учените Денис Брамбъл и Даниел Либерман развиват теорията, като посочват, че тези адаптации са се появили преди около 2 милиона години и може да са ключови за човешката еволюция.
Тази теория има и своите критици – някои учени смятат, че бягането е твърде скъпо енергийно, за да бъде основен ловен метод.
Ново изследване: доказателства от историята
Съвременно изследване, публикувано в Nature Human Behaviour, на учените Брус Уинтерхалдер и Южен Морен, дава нова подкрепа на теорията.
Екипът използва комбинация от математически модели, дигитализирани исторически документи и етнографски записи от експедиции и мисии. Благодарение на съвременни технологии за анализ те откриват 391 исторически описания на лов с издръжливо преследване от 272 различни места по света, датиращи от 1527 г. до началото на 20 век.
Историческите описания показват повтарящ се модел – ловците засичат животното, след което започват дълго преследване, животното се отдалечава и се изтощава, спира да си почине и ловците го догонват. Този цикъл се повтаря многократно, докато плячката бъде уловена.
В някои случаи ловът включва екипна работа – един ловец гони, друг дава сигнали от високо място, за да насочва преследването.
Издръжливото бягане вероятно е имало и социална роля в ранните човешки общества, като добрите бегачи са демонстрирали сила, издръжливост и ценност за общността, което е повишавало техния социален статус и дори шансовете им за партньорство.
Чрез математически модели учените също така сравняват различни методи за лов и установяват, че при горещ климат или труден терен (например снежна повърхност) ловът чрез изтощение може да бъде също толкова ефективен или дори по-успешен от други подходи, като допълнително предимство е, че изтощената плячка е по-лесна и по-безопасна за доближаване.
Въпреки че в историческите записи има по-малко примери за участие на жени (около 3–4%), това не означава, че те не са били способни бегачи или ловци. Има доказателства, че жените също са участвали в лов и различни ритуални бягания и състезания.
Какво означава това днес?
Според учените способността на човека да бяга на дълги разстояния е рядкост в животинския свят и може да обясни защо толкова много хора изпитват удоволствие от самото бягане – включително т.нар. „runner’s high“.
Изследването доказва, че бягането не е просто модерен спорт или временна фитнес тенденция, а дълбоко вкоренена част от човешката природа. И може би следващия път, когато излезете да бягате, няма просто да тренирате, а ще активирате една от най-древните човешки способности, която е помогнала на вида ни да оцелее и да се развие.
Източник: My Modern Met/UCDavis
