ООН предупреждава, че милиони хора могат да се сблъскат с глад през следващите месеци, ако конфликтът в Близкия изток скоро не бъде разрешен. Цената на енергията, която незабавно се отразява на разходите за производство и транспортиране на храни, се е повишила рязко поради затварянето на Ормузкия проток.
Цената на торовете, голяма част от които произведени в държавите от Персийския залив и изнасяни през същия воден участък, също се е повишила рязко. Така че изглежда неизбежно цената на храните по света да се увеличи.
Ситуацията в Близкия изток ясно показва колко уязвими са потребителите по целия свят, когато производството на енергия и торове е силно концентрирано в ограничени географски региони. Това създава рискове, които могат да се отразят на глобалните пазари и продоволствената сигурност. В този контекст могат да се откроят четири основни подхода, чрез които светът би могъл да изгради по-устойчива хранителна система, способна да устои на бъдещи сътресения.
По-зелено производство
Настоящата ситуация със сигурност е знак, че е настъпил моментът земеделието да премине към т.нар. „зелeн амоняк“ – амоняк, произведен с помощта на възобновяеми енергийни източници вместо изкопаеми горива. (Амонякът е ключова съставка на азотните торове.)
Вместо да се разчита на определени държави или региони за производството на торове, би било възможно те да се произвеждат на място, с помощта на слънчева и вятърна енергия.
Първите инсталации за зелен амоняк вече се строят на слънчеви места като Чили, Мароко и Австралия. Това е скъпа промяна, но намаляващата цена на възобновяемите енергийни източници, съчетана с драстично колебаещите се цени на газа, скоро може да я направи по-конкурентна и сигурна алтернатива.
Успешният преход ще зависи от трайния ангажимент (и инвестиции) от страна на правителствата.
Запаси
Правителствата също трябва да преосмислят начина, по който складират храни. Съвременната логистика и гъвкавите вериги за доставки означават, че много държави поддържат запаси от определени продукти, достатъчни само за няколко дни или седмици, с идеята, че те могат бързо да бъдат попълнени.
Някои страни (например Швеция, Китай и Индия) прилагат по-дългосрочен подход, вероятно водени от по-силно усещане за значението на самодостатъчността.
Други държави трябва да последват този пример и да мислят не само за запаси от зърно, но и за други ключови земеделски ресурси като торове и пестициди. Това обаче трябва да се случва постепенно, за да не се нарушат допълнително вече напрегнатите пазари в краткосрочен план.
Този вид промяна би била в съответствие и с по-широките амбиции за национална сигурност, които се появяват в цяла Европа и другаде. Запасите от храна за справяне с периоди на несигурност и смущения биха били съществена част от това.
Повече растителни култури
Промяна в потребителското търсене – насочена към намаляване на хранителните отпадъци и към по-здравословно хранене, по-специално чрез по-голяма консумация на растителни протеини – може бързо да подобри продоволствената сигурност и устойчивостта на хранителната система.
Животновъдството изисква големи количества торове за отглеждане на културите, предназначени за фураж на животните. За разлика от това, растителните протеини като бобови култури (боб, леща, грах) се нуждаят от значително по-малко торове, тъй като дори могат сами да „произвеждат“ азот в почвата чрез процес, наречен азотна фиксация в корените им.
Те също имат и други предимства, включително по-добро хранене и значително по-ниски въглеродни емисии.
Електрификация на транспорта
Биогоривата, като етанол и биодизел, често се представят като устойчиви алтернативи на горивата. Но културите, използвани за производството на тези горива (като царевица и рапица), сега заемат площ поне с размерите на Италия.
Това е много земя, която се използва за доставка на не особено много гориво (във Великобритания биогоривата захранват по-малко от 7% от транспортните нужди на страната).
Вместо това изграждането на слънчеви или вятърни паркове, които да осигуряват енергия за електрически превозни средства, е значително по-ефективен начин за използване на земята по отношение на енергийните нужди на транспорта.
Ускоряването на електрификацията на транспорта и бързото премахване на горивата, базирани на земеделски култури, биха освободили десетки милиони хектари в световен мащаб за дейности като производство на храни, повторно залесяване и съхранение на въглерод.
Пътят към устойчивост
Изграждането на по-устойчива хранителна система няма да се случи за една нощ. Промяната в хранителния режим и смяната на зависимостите от горива и торове изискват време. Това ще включва компромиси, както и значителна политическа и търговска воля.
Нищо от това не е лесно за постигане, а предишните глобални скокове в цените на храните (през 2007, 2010 и 2022 г.) не водят до значителни промени.
Алтернативата обаче е да останем изложени на повтарящи се сътресения. Климатичните промени и геополитическото напрежение ще продължат да нарушават световните вериги за доставки.
Настоящата криза е не само поредно предупреждение за крехкостта на днешната хранителна система, но и възможност за ускоряване на прехода към такава, която е много по-способна да издържи на бъдещи смущения.
Източник: Jasper Verschuur, Assistant Professor in Engineering Systems and Climate, Delft University of Technology; Paul Behrens, British Academy Global Professor, Future of Food, Oxford Martin School, University of Oxford/The Conversation
