През миналата година почти всеки втори интернет потребител в Европейския съюз (ЕС) се е сблъсквал с враждебни и унизителни съобщения онлайн.
Това е ясен индикатор за качеството на дигиталната среда, в която живеем, работим и общуваме всеки ден. Данните показват доколко разпространени са езикът на омразата, обидите и дискриминационните послания в интернет пространството.
Общата картина в Европейския съюз
Според данните, изнесени от Евростат, през 2025 г. 42,3 % от интернет потребителите в ЕС са се натъквали на съобщения в интернет, които са сметнали за враждебни и унизителни спрямо определени групи хора или отделни лица.
Този общ резултат за ЕС е изчислен на база данни от 20 държави членки, за които има налична информация, което означава, че представените данни отразяват значителна част от Европейския съюз и дават реалистична представа за ситуацията в онлайн пространството.
Държави с най-високи нива на враждебни съобщения
В 7 държави от ЕС повече от половината от хората са се натъкнали на такива съобщения в интернет. Това показва, че в определени общества проблемът е особено изразен.
Най-високите дялове за 2025 година са регистрирани в Унгария – 60,9 %, Финландия – 56,7 % и Словакия – 56,2 %.
В тези страни над половината от онлайн потребителите редовно се сблъскват с враждебно съдържание, което може да влияе върху усещането за сигурност и свободата на изразяване в интернет.
Държави с най-ниски нива
В другия край на спектъра са държавите, в които значително по-малко хора съобщават за подобни преживявания.
Най-ниските дялове са отчетени в Латвия – 29,3 %, Гърция – 29,4 %, Германия – 33,7 %, Литва – 33,8 % и България – 34,1 %.
Значителните различия между отделните държави в ЕС може да се дължат на различни нива на онлайн модерация, дигитална култура и обществена чувствителност към подобно съдържание.
Към кого са насочени враждебните съобщения?
Враждебните и унизителни съобщения в интернет не са случайни – те често са насочени към конкретни групи хора или личности въз основа на различни характеристики.
Най-често хората са виждали съобщения, насочени към хора заради техните политически или социални възгледи – 33,7 %, заради техния расов и етнически произход – 25,5 %, заради сексуална ориентация – 23,4 % и заради религия или убеждения – 22,8 %.
Освен това враждебни послания са били насочени и към хора въз основа на пол – 16,9 %, заради увреждане – 11,5 %, възраст – 8,8 % и поради други лични характеристики – 8,5 %.
От данните става ясно, че онлайн агресията засяга различни социални групи и често се базира на идентичност, убеждения или лични характеристики.
Какво ни показват тези данни?
Статистиката за 2025 г. показва, че враждебното онлайн съдържание не е изолирано явление, а широко разпространен проблем в целия Европейски съюз. Почти половината от интернет потребителите са се сблъсквали с него, а в някои държави този дял надхвърля 50%.
Същевременно данните подчертават и неравномерността между отделните държави, както и различните групи, които най-често стават мишена на подобни съобщения.
Враждебните и унизителни съобщения в интернет са сериозно предизвикателство за дигиталното общество в Европа и показват, че е необходим по-целенасочен подход към онлайн безопасността, дигиталната грамотност и контрола върху съдържанието. Само така интернет може да се превърне в по-сигурно и по-уважително пространство за всички.
