Около 90% от хората по света са десничари – любопитно неравновесие, което се среща във всички култури, на всеки континент и през цялата човешка история. Нито един друг вид примати не проявява толкова силно и последователно предпочитание към едната ръка в мащаба на цяла популация.
В продължение на десетилетия учените се опитват да обяснят този феномен чрез структурата на мозъка, генетиката, използването на инструменти и влиянието на културата, но загадката остава без категоричен отговор.
Ново изследване на учени от University of Oxford обаче предлага различна перспектива: причината може да се крие в две ключови еволюционни промени, оформили човешкия вид повече от всичко друго — изправеното ходене и развитието на необичайно голям мозък.
Авторите на проучването твърдят, че хората са станали предимно десничари чрез постепенен еволюционен процес, свързан с двукракото ходене и разрастването на мозъка, а не чрез единичен генетичен превключвател.
„Това е първото изследване, което тества няколко от основните хипотези за човешката доминантна ръка в рамките на единна научна рамка“, казва Томас А. Пюшел, един от авторите на проучването и професор по антропология в University of Oxford.
Хората изглеждат еволюционно необичайни
Изследователският екип анализира данни за предпочитаната ръка при 2025 индивида от 41 вида маймуни и човекоподобни примати. С помощта на байесови еволюционни модели учените тестват различни водещи обяснения за доминантната ръка, включително хранене, използване на инструменти, социална структура, местообитание, размер на тялото и размер на мозъка.
Проучването измерва предпочитанието към едната ръка чрез т.нар. Mean Handedness Index (MHI), при който положителните стойности показват предпочитание към дясната ръка. Хората достигат стойност 0.76 — значително по-висока от тази при останалите примати, повечето от които са близо до нулата, което означава, че не проявяват ясно изразено предпочитание към едната ръка в рамките на цялата популация.
Хората са единственият вид със силно и статистически достоверно пристрастие към дясната страна. Картината обаче се променя, когато изследователите добавят две конкретни променливи в своите модели: размер на мозъка и „интермембрален индекс“, който сравнява дължината на ръцете с дължината на краката.
Хората имат необичайно дълги крака в сравнение с ръцете, което е характерна черта на двукракото ходене. След като тези два фактора са включени, хората вече не изглеждат като еволюционно изключение.
Ходенето в изправено положение може да е освободило ръцете
Изследователите предлагат двуетапно обяснение за човешката доминантна ръка. Първият етап е появата на двукракото ходене. Когато ранните човешки предци започват да се движат изправени, ръцете им се освобождават от функцията за придвижване.
Това вероятно е създало нов еволюционен натиск за специализирано използване на ръцете при дейности като носене на предмети, боравене с инструменти или жестикулиране. Проучването установява, че начинът на придвижване оказва силно влияние върху моделите на доминантност на ръцете при приматите.
Например при дървесните видове често се наблюдава по-ясно изразено предпочитание към едната ръка, защото движението между клоните изисква прецизни и координирани действия. Хората вероятно са развили тази тенденция в различна посока — изправеното ходене е позволило постепенно по-специализирана употреба на едната ръка спрямо другата.
Втората фаза настъпва по-късно с разрастването на мозъка
Използвайки еволюционни модели, изследователите оценят доминиращата ръка при изчезнали родственици на човека. Ранните хоминини като Ardipithecus и Australopithecus вероятно са имали слабо изразено предпочитание към дясната ръка, подобно на съвременните маймуни.
Въпреки това, тази тенденция се засилва при видове като Homo erectus и неандерталците, преди да достигне съвременната си крайност при Homo sapiens.
Едно необичайно изключение е Homo floresiensis, видът „хобит“ с малък мозък, открит в Индонезия. Моделите показват, че при него предпочитанието към едната ръка е било много по-слабо, вероятно защото е съчетавал адаптации както за катерене, така и за изправено ходене.
Значението на тези открития
Изследването предполага, че човешката доминантност на дясната ръка може да е тясно свързана със същите еволюционни промени, които са трансформирали начина, по който нашите предци са се придвижвали и са взаимодействали със света.
Въпреки това важни въпроси остават без окончателен отговор. Например учените все още не знаят защо левичарството се е запазило през човешката еволюция, нито до каква степен културата е засилила доминацията на дясната ръка с течение на времето.
„Хората са уникални с това, че проявяват кумулативна културна еволюция, която може да усили или стабилизира поведенческите асиметрии“, отбелязват авторите на проучването.
Проучването е публикувано в списанието PLOS Biology.
Източник: InterestingEngineering
