Европа изхвърля милиони тонове храна всяка година – в момент, когато цените растат, веригите за доставки се разклащат, а милиони хора по света живеят в риск от глад. Сложната геополитическа обстановка ограничава веригите за доставки, а кризата с разходите за живот тласка много семейства до ръба.
Без подобряване на екологичната устойчивост, сигурността на веригите за доставки и достъпността за домакинствата, рисковете за продоволствената сигурност ще се увеличат значително. Въпреки това домакинствата все още изхвърлят огромни количества годна за консумация храна. Това не е просто разхищение. Това е загуба на калории, загуба на пари и нарастващ климатичен проблем.
Нов анализ на Иън Уилямс, професор по приложни екологични науки в Университета на Саутхемптън и неговия екип върху европейските домакинства, установява, че те изхвърлят повече от 70 кг храна на човек всяка година. Според изчисленията, базирани на средното количество хранителни отпадъци за ЕС и Обединеното кралство, и настоящото общо население, през 2025 г. в Европа и Обединеното кралство са изхвърлени приблизително 69 милиона тона храна.
Това не е само европейски, а глобален проблем – през 2022 г. (последната година, за която имаме данни) домакинствата, търговията на дребно и хранителните услуги в целия свят са изхвърлили 1,052 милиарда тона.
Европейската комисия съобщава, че едно домакинство от четирима души би спестило 400 евро (346 британски лири) годишно от храна, която в крайна сметка се разхищава. Но проблемът далеч не са само парите. Основните двигатели на разхищението на храна са липсата на знания и разбиране, както и опасенията, свързани със здравето, свързани с предполагаемо изтекъл срок на годност на храните, плюс увеличеното хранене за удобство.
Ето защо европейците хабят храна и какво може да се направи по въпроса.
Пазаруване: защо купуваме повече, отколкото ядем
Промоциите и паническото пазаруване подтикват хората да купуват повече, отколкото им е необходимо. Офертите за многократна покупка, „три за две“ и „купи едно, вземи едно безплатно“ подтикват купувачите да вземат повече, отколкото им е необходимо. Времевият натиск и пазаруването, когато човек е гладен, влошават този ефект. Анализът показва, че планирането има значение: хората, които проверяват хладилника си и пазаруват със списък, изхвърлят по-малко храна.
Дизайнът на търговските обекти също играе ключова роля. Големите размери на опаковките и ограничените възможности за малки порции означават, че отделните домакинства купуват храна, която не могат да изядат. Намаленията на продукти с наближаващ срок на годност могат да помогнат, но само ако купувачите имат план как да използват или замразят храната. Стимулите от страна на търговците трябва да бъдат съчетани с инструменти за домакинствата, а не да се оставят на случайността.
След като храната вече е вкъщи, ежедневното ѝ управление определя дали ще бъде изядена или изхвърлена. Объркването около етикетите за срок на годност е основен фактор за предотвратими хранителни отпадъци. Много хора възприемат „най-добър до“ като граница за безопасност. Те изхвърлят храна, за да избегнат риск от заболяване. Този страх често надделява над чувството за вина от разхищението. По-ясното обозначаване на етикетите би намалило значително изхвърлянето на храна.
Уменията за съхранение също са важни. Замразяването, приготвянето на храна на порции и принципът „първо влязло, първо излязло“ (използване първо на най-старите продукти) значително намаляват развалянето. Замразената храна се изхвърля много по-рядко от прясната. Обучението в основни техники за съхранение и бързо консервиране е високоефективно и нискоструващо решение.
Планирането може да е предизвикателство. Съвременният живот е забързан – хората се хранят в движение и мнозина разчитат на готови или полуготови храни. Тази култура на удобство увеличава хранителните отпадъци. Социалните норми също оказват влияние – купуването на повече храна, отколкото е нужно, често е свързано с гостоприемство и желанието да се предложи избор. В някои култури изобилието се възприема като знак за грижа – а това води до повече неизядена храна в чиниите.
Доходът сам по себе си не обяснява този модел. Не се наблюдава ясна връзка между БВП на страните (основен показател за размера на икономиката и икономическия растеж) и количеството хранителни отпадъци в домакинствата. По-богатите държави могат да изхвърлят по-малко храна, но връзката е непостоянна и се влияе от местни навици, туризъм и методи за измерване. Реалните фактори са поведенчески и контекстуални.
Как Европа може да намали хранителните отпадъци
Проучването посочва три ясни начина за укрепване на политиките и изграждане на устойчивост на веригите за доставки на храни чрез намаляване на разхищението.
Първо, подобряване на системата за етикетиране. Стандартизиране на етикетите с дати и провеждане на кампания за информиране на обществото. Когато хората разбират разликата между качество и безопасност, те изхвърлят по-малко.
Второ, промяна на практиките в търговията на дребно. По-малки размери на опаковките, възможност за многократно затваряне и съобщения в промоциите, за да се насърчи замразяването на артикулите за бъдеща употреба. Въвеждане на стимули за супермаркетите да продават несъвършени продукти и да определят ясни цени на артикулите с почти изтичащ срок на годност.
Трето, директна подкрепа на домакинствата. Финансиране на курсове по готвене, кампании за управление на храните и прости дигитални инструменти, които проследяват какво има в хладилника. Инвестиции в системи за събиране на хранителни отпадъци от домакинствата и технологии за преработка, така че неизбежните отпадъци да не отиват на сметищата.
Нито една отделна мярка не може да реши проблема с хранителните отпадъци в домакинствата. Необходими са комбинирани действия (съобразени с местните култури и различните типове домакинства), които да работят за укрепване на продоволствената сигурност.
Хранителните отпадъци в домакинствата могат да бъдат значително намалени чрез ясни етикети, по-умно пазаруване и по-добро съхранение. Малките промени у дома се превръщат в големи ползи за планетата и семейния бюджет.
Следващата стъпка е ясна: политики, които работят за хората там, където живеят, пазаруват и готвят. Това не само намалява хранителните отпадъци, но и спестява пари, емисии и възстановява достойнството, позволявайки на хората да използват храната без срам или осъждане и без необходимост от хранителни банки.
Решенията са лесни, практични, евтини и готови за мащабиране. А време за губене вече няма, защото всяка изхвърлена храна е загуба не само за семейния бюджет, а и за икономиката, ресурсите и бъдещето на продоволствената сигурност.
Източник: Ian Williams, Professor of Applied Environmental Science, University of Southampton/The Conversation
